ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
Най-трудно достъпният връх в Рила - вр. Пчелина
Иди на страница 1, 2  Следваща
 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Рила Предишната тема
Следващата тема
Най-трудно достъпният връх в Рила - вр. Пчелина
Автор Съобщение
Emil



Регистриран на: 27 Мар 2012
Мнения: 1073
Местожителство: Sofia

Мнение Най-трудно достъпният връх в Рила - вр. Пчелина Отговорете с цитат
Това трябваше да е едно "бързо" ходене до Скакавците и Сакъм Дупка, но уви стана нещо друго. Very Happy
Исках да качим до Сакън дупка, от долината на Бели Искър и да слезем в един ден.

Трябваше да търгнем от Арена Младост в 7,30, но всъщност Жоро ме събуди в 7,32 да попита къде го чакам. Very Happy Аз си спях сладкосладко.
И така с всичкото уфлянкване към 10,00 бяхме стигнали паркинга преди бариерата с полицаите, където започва уж вододайната зона на яз.Бели Искър.
ГПС-а показваше пътеката към Сакън Дупка, но уви тя започваше на вътре в охраняванта зона и не ставаше да минем от там.
Малко е тъпо това, където са заградили язовира няколко километра преди това, да не говорим, че от там е най-прекият път за Банско през х.Грънчар и Якоруда. Чужденицте още се опитват да минат от там, понеже по западните справочници маршрута си стоял, но както и да е.

В 10,15 тръгнахме по нещо изглеждащо като пътечка, което след 100 метра изчезна и повече никога не се появи през деня. Very Happy
Решихме да атакуваме към билото, да навлезем достатъчно навътре в гората, да излезем над нея и тогава да свием на юг, защото все още си мислехме, че днес ще стугнем до Скакавците. Искахме да сме набрали достатъчно височина, за да не ни гледат полицаите от долу.

Ето как беше в началото:
От тук тръгнахме














И така докато не стигнахме клека, който започваше още в гората между боровете. Нямаше никаква буферна зона, както очаквахме.

Това ни принуди да свием на юг и да движим по ръба на гората, доколкото позволяваше терена.
След известно вървене така, слизайки и качвайки по 30-на метра, минавайки през малко клек и храсталаци, доста камъни и скали стигнахме до тук за около може би 2 -2,5 ч. , където направихме и първата почивка за ядене.









Вече имахме усещането, че не се движим както трябва и нямаме много време, защото нагоре ни чакаше същинската част. Ето това:




От далече бях набелязъл, нещо като тясна просека към една от 3-4-те коти на върха, в случая най-южната.
На горната снимка се вижда като някаква пътека точно под скалната кота. Вижда се и на долната.



Малко остана да се върнем от скалната плоча, на която обядвахме. Всичко изглеждаше непроходимо.
Освен стандартния клек, имаше и някаква широколистна растителност, която беше също като клека, полегнала и жилава.
В крайна сметка хванахме точно по дерето, където си лечеше, че е текла някаква вода.
Там клека (ще го наричам така, понеже не знаем какво дърво е) беше от широколистния.

Разтваряш пръчките с ръце, търсиш къде да стъпиш. Отдолу камъни, пръст и пясък, влага, хлъзгаво.
Тук се появи и първото завалване на караката от умора.
Както и да е, след известно вървене, решихме, че контролният час за тръгване обратно е 14,30.
Иначе кофти ни се пишеше. Оказа се че от 4-ма само двама сме с осветление, което не беше добра перспектива.
Клекът във всичките си разновидности беше малко над човешки бой, като единствено след като хванахме просеката малко се разтваряше и поне не ходехме пак по клони и не трябваше да го рзтваряме с ръце.

Така след много драпане и малко объркване на разклоненията на деретата, все пак хванахме правилното дере, това от снимката и издрапахме до под скалистата част на върха.
По пътя Ачо събори поредния камък, нещо като куб 0,5/0,5 м, който като чух вика пази се и погледнах нагоре само видях как отскачаше на по около метър от земята докато се търкаляше на долу към нас.
Все пак бяхме през около 50-100 м и имаше време да реагираме.
Беше си цяло чудо как камъка спря точно преди Жоро, който беше първият зад Ачо.
Не знаех, че мога толкова бързо да се преместя 3 метра вляво из клека.

Малко преди билото излязохме на каманци, което си беше голяма радост.Very Happy



Отсреща се виждаше Мусала. До обяд беше в облаци, но следобед времете се изчисти.




И поглед към Самоков


И така продължихме последните 20-30 метра денивилация




Стигнахме към 15.00ч, понеже променихме решението си да се връщаме обратно. Това беше продиктувано от идеята, че по зле няма как да стане и решихме, че горе ще вървим по венеца на върха на север и някъде от следващата кота (върха има поне 3 коти през няколко стотин метра всяка) ще се спуснем обратно надолу.

Добре че горе имаше наградаVery Happy
Поглед към Скакавците, които уж трябваше да стигнем


Това зад Стефка са котите гледани от най-южната такава.


Поглед към долината водеща ъм Мала Черква, от където беше един от вариантите за качване. Точно от там ще се върнем за Скакавците, за да ги направим в един ден.



Вижда се и яз. Бели Искър зад който е х. Грънчар


Поредната снимка на Мусала


От тук нататък все по-малко сме снималаи с фото камерата, заради риска от повреждане при падане по ходенето по клека.

Имаше участаци, в които не стъпваш по земя в продължение на 20-30 метра, като стъпваш само дебелите стъбла на клека. Имах чувството, че някои от тях бяха вековни.
Открихме, че малко под ръба, от източната му страна от време на време се появява за 10-20 метра нещо като животинска пътека и вървенето през клека ставаше малко по-бързо. Но това само тук таме.
Ето как беше по тези "пътеки"




Някъде след като стигнахме средната кота на върха и взехме да слизаме надолу към някаква премка, която беше между двете на северни коти, се шмугнахме леко вдясно понеже имаше просека между клека.
Тя след 100-на метра изчезна и се започна със същият гъст клек, но този път в посока надолу.

След първите 40-50 метра клек излязохме на поляна с дере, която изглеждаше ето така:




Направо се зарадвахме, че слизането все пак ще е по-бързо и приятно, но за жалост след 100-ма метра стана отново клек, след още малко време се появи и от оня широколистния.

Дерето се оказа с отвес и трябваше да обикаляме на зиг-заг по вливащите се дерета в това, за да избягваме кофти участъци.
продължаваше да е отвратително за вървене и даже пробвахме да вървим по било, като излчзохме от дерето и влязохме в гората, но и там беше кофти.

В един момент се стъмни и извадихме двата челника, с които разполагахме.
Най-накаря стана малко по-нормално от към клек, но терена беше със супер неприятни камъни на форма и големина.

Поне наклона започна да става по-нормален, взехме да чуваме и шума от реката.
В един момент реката ни беше от дясно и решихме да продължим да я следваме така, понеже си мислехме, че това поток, които се влива в Бели Искър и все ще ни изведе на асфалта.
Обаче се оказа, че в тъмницата не сме разбрали, кога потока се е слял с Бели Искър, а в този участък се оказа, че пътя от другата страна на реката. Малко повървяхме на по равно и работата стана доста съмнителна.
Бяхме видели далечна светлина между боровете, но очаквахме реката да ни изведе то пътя а тя беше тръгнала успоредно на пътя.
За жалост ГПС му бяха свършили батериите, моя грешка, и се наложи да го подкарам с батерии R03 вместо Р6, които свалих за малко от челника на Стеф.

Разбрахме че се движим успоредно на пътя и че ако пресечем реката сме на 80 метра от асфалта.
Пресякохме я без да цопнем, вървяхме 1 км обратно нагоре по асфалта и стигнахме мястото, където беше колата.

Всички чувствахме всичките си мусколи по краката и даже по ръцете, заради разгръщането на клека с ръце.Very Happy
Всичко по нас беше в пръст и кал а борови(клекови) иглички имахме дори по едни по деликатни места.Very Happy

Водата отдавна беше свършила и затова до София изпих 1,5 литра.

Времето на пристигане при колата беше 20,00ч.

Общо време на прехода 9,45 ч.
От тях около 6-7 газене по чист клек без никаква идея за пътека.
От тях последните 2 на челници.

Смело мога да заявя, че това е най-трудно достъпният връх, на който съм се качвал в БГ.
Не е за обикновен турист, както от към физическа, така и от към психическа подготовка и настройка.
Има опасни места из гората, където изведнъж се оказваш пред пропаст.
Има опасност от падане на големи камъни, което се случи на няколко пъти, понеже маршрута не е проходен, ако може да се нарече маршрут въобще.
Средната скорост на предвижване е отчайващо ниска.

За жалсот ГПС-а изключи, таман го бях пуснал да записва Very Happy , но ако има мераклии да ходят там, нека ми пишат ЛС за да им дам повече детайли.
Пон Окт 15, 2012 3:05 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла ICQ Номер
NikTod



Регистриран на: 26 Юни 2012
Мнения: 297

Мнение Отговорете с цитат
Мерака се гаси с начесване. Във вашия случай и мерака и начесването са в голяма разфасовка.
Поздравления за куража да се преборите, за достигане на това труднодостъпно място. След този преход, взимате клас квалификация експерт-клекинг планинар .
Пон Окт 15, 2012 9:25 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Emil



Регистриран на: 27 Мар 2012
Мнения: 1073
Местожителство: Sofia

Мнение Отговорете с цитат
То на снимките не може да се разбере на 100% за к'во иде реч. Very Happy
Вчера и днеска слизането по стълби е голямо предизвикателство за краката ми Very Happy Very Happy
Обаче съм много доволен от себе си. Very Happy Very Happy Very Happy
Пон Окт 15, 2012 9:33 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла ICQ Номер
fena73



Регистриран на: 16 Окт 2011
Мнения: 1921
Местожителство: Ст.Загора

Мнение Отговорете с цитат
Хубав глиганинг сте направили-както е казал народа-"кой каквото сам си направи..." Very Happy
Браво! Respect
Пон Окт 15, 2012 9:53 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
NikTod



Регистриран на: 26 Юни 2012
Мнения: 297

Мнение Отговорете с цитат
Emil написа:
Обаче съм много доволен от себе си. Very Happy Very Happy Very Happy


И има за какво, много малко са мераклийте за обхождане на района там. Ако планирате нов екстремен клекинг, започвайте тренирорки с кокили Smile На Ачо, ще му дойде като ново по вид предизвикателство.
Пон Окт 15, 2012 10:02 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Emil



Регистриран на: 27 Мар 2012
Мнения: 1073
Местожителство: Sofia

Мнение Отговорете с цитат
Хахаха, вярно че си беше жив глиганинг, само дето единствените глигани бяха двукраки същества правещи се на четерикраки, претендиращи поне за малко интелект Very Happy
Единствено кози видяхме, които бяха супер изумени какви са тези двукраки същества по техните региони Very Happy Very Happy
Пон Окт 15, 2012 10:15 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла ICQ Номер
Йосарян



Регистриран на: 17 Юни 2012
Мнения: 676
Местожителство: Димитровград

Мнение Отговорете с цитат
Повечето хора избират да правят преход по добре маркирани пътеки...
По опитните търсят диви места с пътеки които не са маркирани...
А на вас пътеки не ви трябват, ако може и да е стръмно и непроходимо още по добре. Very Happy
Евала
Вие сте като пионерите едно време, които са откривали нови територии.
Respect
Пон Окт 15, 2012 4:51 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Emil



Регистриран на: 27 Мар 2012
Мнения: 1073
Местожителство: Sofia

Мнение Отговорете с цитат
Пионерството ни влече още от едно време, като малки Very Happy Very Happy
Друго си е да отидеш някъде, където не ходи почти никой, без пътеки и ясна идея за маршрута.
Решаваш в движение според ситуацията и разнообразието, което ти предоставя природата.
Единодушно решихме, че си беше малко садо-мазо, но явно това е заложено в природата ни и няма бягане от него. Very Happy Very Happy Very Happy
Пон Окт 15, 2012 5:39 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла ICQ Номер
toni g



Регистриран на: 18 Сеп 2012
Мнения: 46
Местожителство: burgas

Мнение Отговорете с цитат
Браво, по отъпкани пътеки всеки може. А когато сам си прокарваш пътя, чувстваш се превъзходно. И все пак трябва да си запознат много добре с картата. С камънаците как сте се оправили..
Вто Окт 16, 2012 10:33 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Emil



Регистриран на: 27 Мар 2012
Мнения: 1073
Местожителство: Sofia

Мнение Отговорете с цитат
Камънаците бяха повече проблем на слизане.
На места по дерето, по което слизахме пръста беше рохка, камъните с неправилни остри форми, големината им супер неприятна за ходене и всичко се свлича като стъпиш.
Иначе Rolling Stones Very Happy имаше на всякъде и в гората и в клека и т.н. Просто наклона беше много голям и през цялото време. Върха трябва да се види сниман от Мусала или Алеко, на някоя снимка, за да се разбере за какъв постоянен наклон става въпрос.
Гледаш го стабилен голям камък застанал между клека, леко на открито, че тече вода от там когато вали, и в момента в който го докоснеш с ръка, той тръгва надолу. Така се търкулна най-големия.
Просто всичко е стръмно и непроходено. През повечето време ръцете участват активно, къде да се държиш, къде да разтваряш клони, къде да се подпираш, къде да лазиш и т.н. Very Happy

Относно познаването на картата е така. Можеш да се изгубиш много пъти на малка площ.
Хубавото на такива преходи е че понеже нямаш твърдо фиксиран път, не можеш да кажеш кога си се изгубил и кога не Very Happy това в кръга на шегата.
Качването е трудно, но слизането е два пъти по-сложно и изискващо вниманието ви и вероятноста от изгубване в края на деня, когато си изморен вече е голяма.

Затова написах, че не е за обикновенни туристи. Моля не правете това сами. Very Happy Very Happy Very Happy
Сря Окт 17, 2012 8:36 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла ICQ Номер
JWalker



Регистриран на: 21 Авг 2007
Мнения: 282
Местожителство: Ботевград

Мнение Отговорете с цитат
Хе-хе, Житие и страдание грешного туриста....

Сещам се за едно мое страдание съвсем в ниското, близо до Ботевград, когато виждах града, но нямах увереност дали ще мога да се добера до цивилизацията. Всички трънливи растения около мен бяха в изобилие: круши, сливи, шипки, глог, на изхода от гората и къпини.

_________________
Щастие за всички даром и никой да не бъде пренебрегнат!
Редрик Шухарт
http://www.redmine.org
Чет Окт 18, 2012 8:40 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение ICQ Номер
Emil



Регистриран на: 27 Мар 2012
Мнения: 1073
Местожителство: Sofia

Мнение Отговорете с цитат
И ние така гледахме долу хотелчето и пътя, но те все така си стояха далече докато ние все повече изчерпвахме сили и мрака все повече падаше. Very Happy
Пет Окт 19, 2012 7:09 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла ICQ Номер
Emil



Регистриран на: 27 Мар 2012
Мнения: 1073
Местожителство: Sofia

Мнение Отговорете с цитат
Понеже чак сега свалих всички тракове от машинката, качвам и трака, който обаче е само една отсечка от изкачването из гората, после ГПС-а изключи.

http://dox.bg/files/dw?a=780b21b3a8
Нед Ное 25, 2012 12:46 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла ICQ Номер
BateBorko



Регистриран на: 01 Авг 2008
Мнения: 293

Мнение Отговорете с цитат
Е, ще го запомните това ходене!
От ходенето по клекове, по-гадно е само ходенето по клекове през зимата.
Стъпваш, без да знаеш къде и кога ще пропаднеш!
А ако си със снегоходки, изваждането им над клоните си е подвиг!
Поздрави!
Вто Ное 27, 2012 12:25 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Emil



Регистриран на: 27 Мар 2012
Мнения: 1073
Местожителство: Sofia

Мнение 2:0 за клека Отговорете с цитат
Намах намерение да пиша повече за Пчелина, но в момента не виждам, къде другаде да го напиша това освен тук.

Най-накрая решихме да направим нов опит за стигане до Скакавците и връщане в един ден.
Тръгнахме от София към 8.30ч. В 9.30ч бяхме в изходна позиция.

Този път решихме да подходим от към Мала Църква.
Паркирахме се в края на асфалта до новата постройка, от която тръгва вода за София.
Реално може да се качи още по-нагоре с автомобил, но не е асфалт.


Тръгнахме по пътя, който е към така наречената забранена зона.
Минава се през два нови бетонни моста.


В един момент взеха да се чуват страховити звуци, които ехтяха и след време се оказа, че са от ей това метално животно, което разбиваше камък по-голям от него.


Продължихме нагоре, и изведнъж установихме, че в реката няма и капка вода.






Това решихме да го разследваме на връщане защо е така.
Още малко по-нагоре долината се рзширява и там водата пак се появява.
Отидохме да видим къде изчезва и къде се появява, но като се връщахме.
Тук изчезва, най-вече под този камък, но не само. Дебитът се губи рязко в продължение на стотици метри, но тук всичко свършва и водата изчезва.


И на 20 метра след камъка водата тотално изчезва


После се появява малко над багера, а именно тук някъде



След двата бетонни моста се минава и през един дървен
Двата бетонни са за багера да стига до мястото, където изравнява дерето на реката, че нали ще правят ПАВЕЦ или нещо такова.
След мястото, където се вихри багера водата веднага изчезва и се минава и по един вече дръвен мост.



Та по темата.
Известно време пътят криволичи покрай реката, където долината се разширява, като коритото ту се доближава до пътя, ту се отдалечава.


По няко време отляво се вижда разклонение на пътя, преди това, няма такова. Отклонението е посипано с клони от сечени дървета.
От там навътре става на пътека и извенднъж се появи чисто нова маркировка с надписи на БТС.
От там пътеката започва едно рязко качване нагоре, като посоката е точно между Пчелина и Свети дух, като там има и приток на Леви Искър.
Поглед надолу

Тук се извинявам за размазаната снимка, но беше доста мрачно и съм трепнал с ръка. Слагам снимката понеже все пак се чете.


Помислихме, че маркировката е за този заслон, който както и пътеката го няма на нито една карта. Жалко че ГПС ми е прецакан, иначе щях да запишя всичко.

Продължихме нагоре докато не излязохме на път. Предполагам отклоняващ се някъде от основния и съответно заобикалящ. Тук маркировката изчезна.

Тръгнахме наляво, т.е. нагоре по пътя и след няколко минути бяхме ето тук


( в дъното на горната снимка е северният склон на Пчелина)

И самия заслон Алиница. Макар че от там туристи не минават и това си е баш местна запойна споре мен.





Реално излизането на тази поляна е отклонение от пътя, който свиваше малко преди поляната рязко на надясно (юг).
Върнахме се на него, като дръпнахме пряко нагоре от входа на заслона.

Оказа се приятен път, който не се използва. Пътят постепенно издивяваше и ставаше все повече на пътека.
Движи на юг, като е с много лек наклон нагоре.
Тези са на качване


А тези на връщане




Гората около този път много ми хареса


В един момент съвсем стана на пътека и стигнахме някакво дере, като пътеката си личеше, че завива надясно, но тук отново изненада.
Точно срещу нас, отново чисто нова маркировка (червена като предната), която забиваше нагоре по дерето.

Движи по едно поточе, като всичко е обрасло в бодили, коприва и други големи треволяци.
Ето така се слизаше на връщане, за да не си нажилиш ръцете Very Happy


Пътеката след стотина метра изоставя потока и си хваща надясно из гората, като катери и нагоре.
Минава се през стръмни участъци, през равни такива и през камънаци.


В един момент гората става постепенно на клек.
Тук трябва да спомена, че по-добра маркировка почти не съм виждал.
Веднъж с боя, друг път е на пластмасови табели забити в дърветата, много често и двете заедно, а не места даже имаше вързани найлонови ленти (бяло-червено-бяло)
Пътеката навсякъде е чистена и клоните и клека са рязани.
Единствено не са рязани стеблата в основата си, които са като плетеница по пътеката и изисква доста внимание и умения, особенно когато е мокро, както беше днес.

Също тук ще спомена, че по сериозен клек от Пчелинския не съм срещал.
Наместа е до 3-4 метра висок. На места е толкова голям, че клоните му се оплитат със съседните клекове.
На места основите на клоните са дебели над 15-20 см в диаметър.

Пътекат излиза от гората през клека ето тук


А ето там не съм бил и мисля да отида.



Пътеката продължаваше да е маркирана и заби нагоре по склона точно към северната кота на Пчелина. Постепенно започна да завива на юг и да подсича Пчелина.


Това е заветната цел Малък Скакавец.


Това е самият Пчелин с трите си коти.
От ляво е северната. На предното ходене излязохме на южната, но от другата страна и вървяхме до средната, за се спуснем надолу отново от източната страна. Доближихме билото на Пчелина на около 500 м от северната кота и сигурно на около 1000 м от южната кота. Изобщо не ми е минавало през главта да го качвам отново, макар и само няколко стотин метра клек. Very Happy

Тук си личи по-добре как е имало скреж през ноща, когато е валял дъжд. Снимката е правена по обяд.


Вървяхме по маркироката, като клека все още беше на рядко и дребен на ръст


Пътеката взе да слиза дори леко надолу в посока юг по западния склон а Пчелина и маркировката изведнъж изчезна. Просто е направена до там. Благодарни бяхме, че не правихме глиганинг още от сутринта.
Пейзажа стана ето такъв и аз прибрах фотоапарата.


От след последният маркер всичко беше на нашият усет и фантазии, как да слезем надолу в дерето на Алиница, като държахме посока югозапад.

До тук, пътеката по която вървяхме и беше маркирана, я няма на нито една карта. Или поне аз и хората, които бяха с мен не са чували и виждали такава пътека. Така че дотук, бяхме по законов маршрут. Very Happy
Слязохме долу на една поляна, където се опитахем да стигнем до една друга поляна на стотина метра от тази, но май на никой не му се правеше мазохистичен глиганинг, и затова след 20-30 метра се върнахме обратно.
Часът беше станал вече 14.00ч.

На картите е дадена пътека по долината на Алиница, но ние такава не видяхме.Можеби е имало преди да затворят за достъп долу под реката и просто никой не я е използвал от 20-30 години.

След това се върнахме по-нависоко, за да имаме видимост по отсрещните склонове и долината долу и обсъждахме какви са възможните варианти. Не знам дали ще се върнем там просто ей така. Бих се пробвал пак, ако някой каже къде са тези пътеки, където ги говорят.

А е 2:0 за клека, защото втори път клека ме спира да стигна Скакавците от север.


Последната промяна е направена от Emil на Нед Сеп 22, 2013 12:43 am; мнението е било променяно общо 2 пъти
Нед Сеп 15, 2013 12:24 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла ICQ Номер
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Рила Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Иди на страница 1, 2  Следваща
Страница 1 от 2

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov