ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
Ком - Емине соло
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4
 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » E-3 Ком-Емине Предишната тема
Следващата тема
Ком - Емине соло
Автор Съобщение
Mariana1000



Регистриран на: 28 Юли 2010
Мнения: 2738
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Благодаря, Alina, но единствената ни заслуга, е че проявихме ината да постоянстваме и да подтикваме хората да действат. Всичко, което се направи, е екипна работа и заслуга на съфорумци, приятели, и приятели на съфорумците и приятелите Respect Very Happy

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Сря Дек 04, 2019 9:44 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Alina



Регистриран на: 15 Юли 2016
Мнения: 198

Мнение Отговорете с цитат
Вярно е, извинявам се на тези, които съм пренебрегнала. Поклон за всички участвали и помагали!
Сря Дек 04, 2019 11:48 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Svetlix



Регистриран на: 22 Фев 2013
Мнения: 420
Местожителство: Плевен

Мнение Отговорете с цитат
Mariana1000 написа:
Svetlix, че то това не са целодневни преходи за Ком-Емине Smile
Четирите литра вода няма да ги коментирам, защото аз толкова вода не съм носила и пила никога в планината. За Добрила - Ботев бих взела максимум два литра и съм сигурна, че поне половин литър от тях ще го допия пред заслона. Не казвам обаче, че така трябва да се прави Wink Laughing


Хората са различни. За много хора това е целодневен преход и няма нищо срамно в това. Не всички са роботи. В доста примерни графици съм виждал х. Добрила - засл. Ботев да го дават за цял ден.

А ако тръгна по маршрута Добрила - засл. Ботев с 2 литра вода сигурно ще колабирам някъде около Млечния чал. Схващанията в следствие на обезводняването също са ужасни. Магнезият не е застраховка. Разходът ми на вода нормално е 0.3-0.4 литра на час през лятото. Засичано многократно! Юли 2016-та точно между х. Кашана и х. Момина поляна не ми стигнаха 3 литра. На дружката ми, който пие по-малко вода от мен също пресуши кемълбека си. В хижата наваксахме с бира Oops Да това последното е много лош пример Smile

Имай в предвид и че мъжете се потим с 20-40% повече от жените (а аз се потя много рядко). Метаболизмът също е важен. При всеки е различно. Аз примерно хапвам всичко без да ми се лепи абсолютно нищо. Въпрос на организъм.

_________________
Опитът се натрупва с броя натрупани повреди. Когато повредите всичко - ставате експерт!
Сря Дек 04, 2019 11:50 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ray



Регистриран на: 10 Авг 2016
Мнения: 1136

Мнение Отговорете с цитат
Светликс, много се смях на коментара ти... Smile.
Впрочем сега откъде смяташ да си търсиш обувки?

_________________
Нямам планинарски опит - четете постингите ми с повишено внимание!
Софрата - най-висша форма на планинарство!!
За чисто и свято планинарство!!!
Чет Дек 05, 2019 12:23 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Alina



Регистриран на: 15 Юли 2016
Мнения: 198

Мнение Отговорете с цитат
Добрила-Ботев, ако не бъркам, тръгнахме по-рано, към 5ч сутринта, за да отметнем колкото се може повече километри преди големите жеги.
Чет Дек 05, 2019 12:28 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Mariana1000



Регистриран на: 28 Юли 2010
Мнения: 2738
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Svetlix, а някои хора дори и до заслона не могат да стигнат за цял ден Wink Laughing Имам предвид себе си по време на моето Ком-Емине, все пак стигнах само до хижа Васил Левски.
Също така като тръгнахме от Кашана нощувахме на Паскал, така че и там бяхме на Планински извори на следващия ден. Разбира се, че няма нищо срамно всеки да върви с темпото, с което може. Но наистина повечето хора бързат да минат маршрута с две седмици отпуска, което е 16 дена и затова правят по-дълги преходи, например Добрила - Тъжа. Трудно е, но напълно възможно.
Ще си позволя да не се съглася с 10-те часа, които Ойларипи са дали за минаването на Добрила- Ботев. Струва ми се, че е по-малко.
Имам една смешна случка с този преход. Понеже не успях да го мина по време на Ком-Емине, защото минахме през подсичащата пътека, няколко години по-късно, една есен ходих с Велина, мисля че беше за почивните дни около 6 септември. Първия ден Сопот-Добрила, втория Добрила-заслон Ботев и третия слизане през хижа Рай в Калофер. Улучихме страхотно време, спах и двете нощи на спален чувал отвън и имаше разкошно звездно небе, каквото дори и в планината рядко се вижда.
Понеже не бързахме за никъде се влачихме доволно. Снимки на Амбарица, един час висене на Купена, снимки по въжетата, спиране за ядене на боровинки при всяка възможност и накрая един час седене, зяпане и приказки преди Жълтец. Или както съветва доктор Васко, удължихме маршрута максимално, защото няма смисъл да се стига до хижата твърде рано.
Та стигнахме до заслона, а там на стълбите седяха Начо Водачо и Илийката (който е ходил с организираните групи на БФТ, знае за кого говоря) Very Happy Илийката като ни видя почти замръкнали, и като разбра кога сме тръгнали от Добрила (признахме си доброволно), се наду като пърхутка Laughing Обясни ни надълго и нашироко как от организираната група обядват на заслона, и продължават нататък, демек думам ти дъще, сещай се снахо, как ние ще вечеряме, защото сме се влачили като охлюви. Не пропусна да се похвали и как сваля всички жени от групата по въжетата (а ние се наложи да се сваляме самосиндикално) Laughing Изобщо изприказва цял куп планинарски лакърдии за отрицателно време. На мен не ми се влизаше още в заслона, защото времето беше хубаво и в полуздрача беше приятно да постоим още малко навън, така че го оставих да си говори. А и човекът беше напълно прав, 11 часа се бяхме мотали като въртоглави шилета Laughing
После Начо ми каза доста полезни неща, даде ми много добър съвет за едно наше решение при маркирането, с който после винаги съм гледала да се съобразявам. Останах доста доволна от тази случайна среща.
Накрая Велина избута деликатно Илийката от леглото до вратата в столовата, което той си беше харесал, защото е най-лесно за излизане. За отмъщение той се закани, че ще буди сутринта рано със силна музика всички, само че просто не знаеше на кого е попаднал. Станах на другата дутрин по-рано, че да мога по изгрев да кача Ботев набързо, преди да тръгнем надолу. Като се върнах Велина още си спеше, въпреки акцията по събуждане. Всяко действие има противодействие, а за всеки шум, има тапи за уши Laughing
Хубав преход беше, въпреки че не успяхме да обядваме на заслона Laughing

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Чет Дек 05, 2019 9:12 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Alina



Регистриран на: 15 Юли 2016
Мнения: 198

Мнение Отговорете с цитат
Хаха, готино!
Блазе и на Велина. Имам сериозен проблем със спането и шума от дете и тапите помагат, но не са магически пръчки - поне за мен.

Относно качването и спускането на Големия Купен - на спускане нямах проблем. Качването ми беше трудно. На едно място ми трябваше приятелска ръка само да ми даде тласък да хвана желязното въже, че нещо се бях завъртяла неудобно и не можех да го достигна. Раницата ми занасяше на една страна - беше без колан, и ме разбалансирваше.

Като се качихме горе видяхме едни кончета да се качват на върха съвсем спокойно някъде откъм север.


Последната промяна е направена от Alina на Нед Дек 08, 2019 9:30 am; мнението е било променяно общо 1 път
Чет Дек 05, 2019 4:04 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Mariana1000



Регистриран на: 28 Юли 2010
Мнения: 2738
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Ето снимките ми, ако на някой е интересно да ги разгледа. Има и от въжетата и как се минават от средностатистически планинари Wink
https://goo.gl/photos/bZSmHhgNz5sdCpH46

Точно в началото на въжето има едно място, което е изровено и въжето идва твърде високо, аз бях с тежка раница и едвам се набрах сама. Предполагам това е, за което говори Alina. Гледах, че може да се заобиколи и да се качи отстрани като по стъпала, но не се опитах. Това всъщност ми беше и единственото трудно място. При сухи скали не е изобщо трудно или страшно, дори на слизане (а имам акрофобия). Ако е мокро и заледено сигурно ще е гадно. Съфорумците от амбаришката форумна среща преди няколко години (на която аз не бях) се бяха качвали в сняг и гледах на снимките, че не е било лесно. Smile

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Пет Дек 06, 2019 6:30 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
vladofff



Регистриран на: 26 Апр 2011
Мнения: 1870

Мнение Отговорете с цитат
Alina написа:
... на Големия Купен - ….как се пуска рапел.
Това дето описваш, ако сте ползвали металното въже, не е рапел. Рапелът е друга шибания, за която трябва да си носиш твое въженце. На мен от целия алпинизъм най-страшното нещо ми е да правя рапел, защото това е може би единственото нещо, в което нещата не зависят изцяло от теб...
Пет Дек 06, 2019 10:29 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Alina



Регистриран на: 15 Юли 2016
Мнения: 198

Мнение Отговорете с цитат
Mariana1000 - чудесен фото пътепис. Разказва в детайли целият маршрут. За въжето - беше някъде почти към края - има една цепнатина и аз избягах прекалено вляво и изтървах въжето, после ми беше трудно да го хвана, че ми занасяше раницата на една страна, но другите след мен нямаха проблем с това място. Видяха моята грешка и мисля, че я избегнаха.

Vladofff - приемам го от специалист като теб като предупреждение да внимавам в бъдеще, благодаря.


Последната промяна е направена от Alina на Нед Дек 08, 2019 9:31 am; мнението е било променяно общо 1 път
Пет Дек 06, 2019 9:11 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
bobbyfm



Регистриран на: 23 Яну 2014
Мнения: 76

Мнение Отговорете с цитат
Надявам се да не се обидиш, но това, което описваш, не е рапел...

https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=News&func=display&sid=3510
Пет Дек 06, 2019 11:26 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Svetlix



Регистриран на: 22 Фев 2013
Мнения: 420
Местожителство: Плевен

Мнение Отговорете с цитат
Alina написа:
Имам сериозен проблем със спането и шума от дете и тапите помагат, но не са магически пръчки - поне за мен.


И аз имах подобен проблем. Едно време и муха да бръмнеше и се събуждах. Когато се роди първото ми дете вече се събуждах само при по-силен шум. След второто вече няма какво да ме събуди. На Атон спахме 50 души в общо помещение. Повече от половината бяха хъркащи. На всичкото отгоре и земетресение е имало - не съм го отразил. Последвалият вторичен трус пък съвсем. То без това всичко се тресеше от хъркащите до мен.

Колкото до Купенът ... ах този Купен Smile Не съм толкова добър разказвач, като Яница, но ще опитам да ви разкажа една история.

Връх Голям Купен не е най-високият връх в Стара планина, но за сметка на това невероятно красив. Истината е, че го виждам от далеч поне 2-3 пъти седмично. Често пътувам служебно и излизайки от Плевен в посока Ловеч, веднага след първото сериозно изкачване обикновено се показва нейно Величество - Стара планина. Особено зимата при температури под -20 градуса зимната приказка е трудна за описване. Виждат се чудесно цялата редица от вр. Ботев до вр. Амбарица. Така една юлска сутрин реших, че трябва да се кача там горе. Речено - сторено!

Беше юли 2016 г. Много ми се ходеше на планина. Чак ми се ревеше и почнах да ровя в телефона си, за да търся други хора със същите отклонения, като моите. Обикновено съпругата ми е другарче в планината, но тя нито беше във форма, нито имаше кой да гледа детето. Затова се обадих първо на един колега от службата - Валери. Там мачът бе свирен. Казах "Хайде на планина" и той каза, че е съгласен без да съм казал, къде отиваме. Обадихме се и на един друг приятел - Цецко. Той работи пък там, където аз бачках преди ... 12 години. Той също ходи чат-пат на планина, но го помръзва. По-силен е на масата човека. Все пак някак си го навихме. Планът бе просто да се качим до Голям Купен и да си дойдем.

Една сутрин станахме по-раничко и за норматив се оказахме в Сопот. От там на лифта и х. Добрила. По прогноза даваха голяма жега и нулева вероятност за валежи. Е планината имаше по-различно мнение от метеоролозите. Качихме вр. Амбарица за норматив.



В този момент почнаха да се сгъстяват облаците. Нещата отиваха към дъжд. Това не ме притесняваше. Не така обаче седяха нещата с гръмотевиците. И все пак на никого от тримата не ни мина през главите, да се върнем.



По едно време се показа и самият той ...



И тук проведохме с Цецко мега интересен и интЕлЕгЕнтен разговор. Силно ме впечатли един от въпросите на Цецко, а той бе "Заради този х*й бихме път чак до тук?



Но няколко минути по-късно планината се смили над нас и ни го показа в цялото си великолепие.



Това, което не знаехме с Цецко бе, че ни предстои изкачване по въжетата. Зарязахме щеки, раници и всичко излишно и закрачихме нагоре. като за сефте ни бе леко зор, но си заслужаваше всяка стъпка.



Тогава просто си казах, че задължително ще се върна и искам да видя кача всичките по редицата до вр. Ботев включително!

Август 2017 г. - месецът на рекордите

Ние с Валери далеч не бяхме рекордьори по нищо, но по време на нашия скромен преход се засякохме с какви ли не рекордьори. Но ето малко предистория ...

С моята дружка Валери идвахме от х. Козя стена. Там бе поредната ни нощувка от прехода ни. До този момент всичко бе по учебник - нито сантиметър отклонение от маршрута, няма травми ... но аз успях да се контузя в банята по супер глупав начин. Като си миех краката ритнах ламаринената мивка точно в ъгъла и си срязах левия крак. Кървях като заклан ... но не ми пукаше. Преходът трябваше да продължи ...

Докато си куцукахме под вр. Козя стена и ни подминаха 2 момчета с колелета. Направихме им път. Казаха, че се борят за рекорд. Еш пък ти ...

Малко по-късно през деня преди х. Добрила ни настигна поредния кандидат-рекордьор. Човекът ни поздрави, усмихна се каза "Момчета, давайте го по-ведро" и отпраши. Вечерта в х. Амбарица се засякохме с приятели, с които постоянно се засичахме по Ком-Еминейската пътека. От тях разбрахме, че Антония Григорова и отделно още някакво момче са тръгнали по трасето за рекорд. Тайно си мислех "Ей, дано не се засечем баш по въжетата на Купена".

На сутринта се бях наспал и се чувствах чудесно. Кракът не ме болеше много. Все пак го мумифицирах (да се чете: намазах го с крем Здраве, сложих лепенка и се бинтовах, като мумия), събрах си багажа и газ навън. За мен днес бе важен ден. Щях за сефте да мина по Алпийския траверс. Това бе първото ми преминаване по маршрута х. Добрила - засл. Ботев. Знаех, че по пътя няма вода и се бях запасил с вода за 9 часа, което прави 3 литра и малко ...

Още на излизане от хижата се сетих за тази картинка:


Качването към вр. Амбарица не бе нещо ново за мен.


За разлика от последното ми идване тук, този път времето бе меко казано перфектно за планина


Вр. Ботев ми е слабост от 2013 година. Валери никога не го беше качвал и утре щеше да му е сефтето. Виках му "Валерка, качим ли Ботев, нататък е лесно. След няколко дни разбрах каква глупост съм казал, но това е друга тема.

За норматив вр. Амбарица остана под краката ни


Както си ходихме с учестена крачка изведнъж някой ни изкочи в гръб и ни подмина, като малка гара. Хм това беше самата тя - Антония Григорова. Момичето ни поздрави, усмихна се, позира за снимка и ни пожела успех. Ние на нея също. Изключително позитивен и усмихнат човек! Толкова много ни надъха, че просто си казахме "Дръж се земьо ..."



В последствие разбрахме, че Антония е успяла. Радвахме се все едно ние сме рекордьорите Smile Ето и новината Това бе и единствената причина да търся интернет по време на прехода ни.

След като получихме такава силна мотивация - вр. Голям Купен остана под краката ни.


Винаги съм си мислил, че качването с 12 кг раница трудно. Не се бях замислял за спускането.


И най-култовият момент. Докато спускахме и над Валери се появи още един кандидат-рекордьор. Валери просто каза "Човек, не мога по-бързо от това да слизам". В този момент момчето направи точно 3 скока и се озова до мен. А вижте Валери къде е. Усмихна се пожела ни всичко добро и както се пови, така изчезна.


От тук насетне бяхме само ние и планината. Връх Жълтец не спираше да радва!


И ето че крайната цел за деня се показа. Интересно бе, че не чувствахме умора и имахме сили за още. Просто бяхме заредени на МАХ.


Снимка с приятели, с които се запознахме още в началото на прехода. Интересното е, че продължаваме да се засичаме и по другите планини всяка година.


Уф ... ходи ми се пак

_________________
Опитът се натрупва с броя натрупани повреди. Когато повредите всичко - ставате експерт!
Съб Дек 07, 2019 5:01 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Alina



Регистриран на: 15 Юли 2016
Мнения: 198

Мнение Отговорете с цитат
bobbyfm - благодаря за линка, много добри обяснения, лесно разбираеми като за не професионалисти.

Svetlix - великолепен разказ и особено снимки. Спомени, спомени, Ком-Еминейски... Купена е любима гледка на много хора. Мога да си седна на Амбарица и да си го дзяпкам с часове.

Чудя се, дали на или наблизо до вр. Амбарица не може да се направи един малък заслон, нещо като з. Страшното езеро?
Х. Добрила е наблизо по права линия и могат спокойно да се пуснат прави и обратни води - това за мен е най-важното, за да няма замърсяване на природата. Точката е много удобна за ранно стартиране без преуморяване преди атакуването на Ботев, и вр. Амбаница - х.Тъжа няма да е толкова дълго и изтощително като отсечка за 1 ден. Ние спахме на х.Тъжа на КЕ и бяхме много уморени, когато пристигнахме, тръгвайки от х. Добрила.
Също, точно там в района има доста пострадали и загинали при зимни и лоши метеорологични условия. Възлова точка е. При лошо време човек може да се върне на топло и сигурно, ако се е загубил, и има една нормална стая за спане, с нарове, печка, складирани дърва...
И не на последно място - проблемът с водата в тази отсечка. Колкото по-голямо е натоварването, толкова повече вода се пие. Когато се катери нагоре от Добрила към вр. Амбарица се изпива, и носи, едно добро количество вода. Ако горе може да се презареди би било страхотно, както и няма да има нужда да се пълни толкова много още от х. Добрила или х. Амбарица.

И гледката е ... нямам определение за нея... и на изгрев, и на залез... а небето вечер!!!


Последната промяна е направена от Alina на Чет Яну 30, 2020 10:59 am; мнението е било променяно общо 1 път
Нед Дек 08, 2019 9:58 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Mariana1000



Регистриран на: 28 Юли 2010
Мнения: 2738
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Alina, мисля че забележките на алпинистите бяха относно наименованието само, а не за начина, по който си минала въжетата. Не виждам нищо нередно да се спускаш с лице към скалата и хваната за въжето, повечето хора го минават така по мои наблюдения.

Svetlix, присъединявам се към горното мнение, хубав текст и снимки. Историята от 2017та част от преминаването на Ком-Емине ли е?

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Сря Дек 11, 2019 6:20 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » E-3 Ком-Емине Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4
Страница 4 от 4

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov