ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
х.Козя Стена - х.Ехо - връх Вежен - х.Бенковски

 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Стара планина Предишната тема
Следващата тема
х.Козя Стена - х.Ехо - връх Вежен - х.Бенковски
Автор Съобщение
NorthBridge



Регистриран на: 12 Авг 2017
Мнения: 15

Мнение х.Козя Стена - х.Ехо - връх Вежен - х.Бенковски Отговорете с цитат
Привет!

Планирам един тридневен преход за другата седмица с още един човек - най-вероятно от петък до неделя. Тъй като сме от Варна и положението с личния транспорт е много зле, щем не щем трябва да се съобразяваме с БДЖ и автобуси. Та, маршрутът е следният:

Ден 1. Тръгване от село Розино около 2 следобед -> хижа Ехо по тази пътека
Ден 2. хижа Ехо -> хижа Бенковски през връх Вежен и връх Братаница
Ден 3. хижа Бенковски -> Рибарица по пътеката край Костина

Все още обмислям дали няма да е по-добре от Розино да се качим до хижа Козя Стена вместо Ехо, и в тази връзка имам няколко въпроса:

1. Възможно ли е за 1 ден да се направи Козя Стена -> Ехо -> Бенковски? По табели Козя Стена -> Ехо го дават 2:30ч, а Ехо -> Бенковски 7ч, а светлата част от деня е 12ч. Макар че няма да се мотаем за снимки и дълги почивки ми се струва че може да замръкнем доста преди Бенковски.
2. Водата по отсечката Ехо -> Бенковски. На картата виждам 2 чешми - тази и тази. Има ли други подходящи извори/чешми наблизо, или ще трябва да предвидим допълнителни литри вода за носене?
3. Има ли свободни места на Ехо и Козя Стена в петък и събота вечер? Ще се обадим предварително, но все пак да питам, че последния път като звънях на Ехо ми казаха "в събота всичко е абсолютно претъпкано".
4. Има ли места по пътеката от село Розино където трябва да внимаваме за липсваща маркировка?

Всякакви други съвети, препоръки и предложения също ще са повече от добре дошли.
Поздрави! Smile


Последната промяна е направена от NorthBridge на Пет Сеп 15, 2017 1:20 am; мнението е било променяно общо 1 път
Пет Сеп 01, 2017 12:43 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
EXIIIT



Регистриран на: 27 Юни 2013
Мнения: 1048
Местожителство: Плевен

Мнение Отговорете с цитат
3. В петък и събота трудна работа с местата на Ехо, но на Козя стена ще има места предполагам, щото е по- голяма хижата трябва да се обадите да се информирате.
2. Водата е това , но чешмата на Влахбунар няма в момента вода, Мишовата чешма има вода.Не знам по колко пиете, но от Ехо като налеете до Вежен ще Ви стигне.
1. Възможно е. Зависи какво темпо държите, времената които сте дали са леко завишени може да ги свалите с час час и полвина, че и повече, но това зависи само от Вас
точка 4. Да се произнесат хора минавали скоро от там аз не съм.
Пет Сеп 01, 2017 10:01 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Dimo Kolev



Регистриран на: 12 Окт 2011
Мнения: 1259
Местожителство: Бургас

Мнение Отговорете с цитат
По т.1 Козя стена-Бенковски по билото 8:30 часа без почивките
По т.2 И двете чешми работят. Преди 2 седмици пълнихме от Влахбунар. Другата не пресъхва никога. Третата алтернатива е тази http://www.kade.si/#map=17/2717156.02/5274988.76/0
По т.3 Very Happy
По т.4 Пътеката от с.Розино в долната си част е променена. Вече се тръгва по синята за Козя стена и при мястото за отдих се завива на северозапад и се излиза на пътя ей тук http://www.kade.si/#map=17/2729948.02/5270903.24/0. Това е така, защото долу преди гората са розови насъждения, преградени и с кучета. Не че не може и от там, но от Академик я промениха заради срещите с песовете. Няма я на картата, защото никой който е минавал не я е пуснал. По това време може и да няма песове, така че пробвайте. Нагоре си е добре маркировката - стара е но я има. Very Happy
Пет Сеп 01, 2017 3:54 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
NorthBridge



Регистриран на: 12 Авг 2017
Мнения: 15

Мнение Отговорете с цитат
Много ценна информация, благодаря и на двама ви Idea Ще докладвам как е минало, пък ако имате път натам - ще черпя с домашна ракия. Very Happy
Съб Сеп 02, 2017 4:24 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
NorthBridge



Регистриран на: 12 Авг 2017
Мнения: 15

Мнение Отговорете с цитат
В крайна сметка завършихме успешно. Smile Малко по-късно ще кача някоя друга снимка и няколко реда как мина.
Пет Сеп 15, 2017 12:04 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
NorthBridge



Регистриран на: 12 Авг 2017
Мнения: 15

Мнение Отговорете с цитат
Ден 1: село Розино - хижа Козя Стена

Започнах този преход с леки съмнения дали ще успеем да го докараме докрай - разстоянията не бяха малки, а аз далеч не съм от хората с богат опит в планините. В крайна сметка след много часове четене и въоръжен с карти и тракове реших че все пак си струва да се пробва. Още повече че на връх Вежен вече два пъти не бях успял да се кача - веднъж през октомври 2016, когато късно тръгване и много дъжд с още повече мъгла ни спряха на хижа Вежен, и още веднъж през миналия месец заради здравословни проблеми трябваше да се откажа малко след връх Братаница. Е, нали нещата се получават чак на третия път.

В петък сутринта (08.09.2017) двама души тръгнахме рано сутринта от Варна с влак до Карнобат, оттам до Карлово, и оттам до село Розино, откъдето щяхме да следваме пътеката за хижа Козя Стена. Уви, ако си от морето, транспортът до планините не е най-лесното нещо. След доволно количество киснене във влаковете и слушане на премного количество чалга от съседните купета, с изпилени нерви най-накрая акостирахме на гара Розино малко след 2 следобед. Далеч не най-подходящото време за започване на преход, но все пак би трябвало да стигне - все пак времената по пътеката които намерих варираха между 4:30 и 6 часа, тоест в най-лошия случай малко след залез слънце (19:51) щяхме да сме в хижата.

Още със слизането човек забелязва трите табелки поставени на видно място на сградата на гарата, които просто няма как да се изпуснат. Изглежда че маркировката е подновявана наскоро.




Тръгнахме по синята маркировка по малка черна пътека встрани от релсите и стигнахме до тунелчето минаващо под тях. Не знам какво имаше вътре, но гъсти рояци от огромни мухи жужаха в средата му. При преминаване общо взето човек се чувства като Индиана Джоунс в храма на обречените. Карай, можеше да е и по-кофти начало.



След тунела започва изкачване по едни пясъчни сипеи, не особено стръмни. Около 10 минути по късно се среща и една мини-чешма с много тънка струйка вода. На едно дръвче имаше весела табелка с надпис "Дишай дълбоко! Не се предавай! Близо е!". Кое точно е близо, не става ясно. Изкачването свършва бързо и се продължава по леко песъчлива пътека която навлиза в гората. Малко по-късно се стига до ловджийска беседка с чешма, която в разрез с очакванията ми беше пресъхнала. Неприятно, но пък се бяхме запасили с прилично количество вода - само аз носех 3 литра, които в крайна сметка се оказаха много повече от достатъчни. Последва подсилване на духа с телешки кюфтета и сушени кайсии и "продължаваме напред", както казват Johnnie Walker и Кубрат Пулев. Така де.




След още едно леко изкачване се излиза на една малка полянка от която за пръв път се вижда и хижата, която по първоначална преценка е леко на майната си. Интересно че оттук се виждаше и арката на свободата на Беклемето.




Следва приятно спускане в гората докато не се стигне до следващата беседка и чешма. Този път чешмата не беше пресъхнала, но струйката от нея беше на ръба на определението „струйка“ - става, ако човек е на зор за вода, но ще почака доста време ако ще пълни нещо. Предполагам че през другите сезони ще е доста по-пълноводна. Беседката обаче имаше да черпи с нещо повече от вода.





Продължихме напред докато не стигнахме до "масивно ловно чакало", където се отдадохме за кратко на размисли за глигански, еленски, и всякакви подобни видове мезета.



Малко след него обаче изгубихме маркировката. Опитахме да продължим през поточето и на север-северозапад, но напред беше просто твърде обрасло за пътека. Върнахме се назад и продължихме по жълтата маркировка, с предположението че синята липсва на две-три места, но тя липсваше навсякъде. В крайна сметка след кратка справка с трака и картата прегазихме поточето (отново) през най-блатистата му част и се върнахме обратно на пътеката със синя маркировка. Лесно стават фалове ако човек се разсея. Впрочем това беше може би единственото място където маркировката не беше в изобилие - иначе боя и лентички имаше под път, над път, около път и край път. Както и доста големи красиви минзухари.



Пътеката която вече става леко пообрасла и с доста паднали дървета продължава да се вие над реката и пътеката от село Христо Даново, докато не стигне до разклон където се обединява с нея. На това място (местност Старата бичкия) ако се идва от Козя Стена човек лесно би изпуснал разклона, но има маркировка на всички необходими места за да не става това. На няколко крачки има и полянка за пикници, оборудвана с кошче за боклук, скари за барбекю и голяма чешма, която този път предложи доволно количество вода. Забелязах и нещо което ми заприлича на горска аптечка. С известна доза любопитство реших да разгледам какви пособия има в наличност, и се оказа че пособията са помощни средства за приготвяне на салати и барбекю - оцет, олио, сол, кибрит и хартия за разпалка. Тарикатско.





Последва една бърза почивка и се отправихме на север по вече широкия път. Видяхме и един дооооооста голям боулдър, висящ доста застрашително над главите ни.



Минути по-късно се минава и по голям бетонен мост над реката, а след него се отделя и пътека за хижа Козя Стена. Тук вече нещата изглеждаха сериозни откъм стръмнина и включихме щеките в употреба. Часът беше 6:20 когато потеглихме нагоре.



Изкачването е стръмно, но за сметка на това дълго - чакаха ни общо 740м нагоре. От време на време наклонът става по-лек, което дава възможност да си поемеш малко въздух, но това е за кратко. Минава се и покрай един неголям заслон без дограма - личеше че от доста време не е ползван.

Слънцето залезе около 20 минути преди 7, но остана светло около половин час след това - въпреки това не успяхме да стигнем до хижата за 2 часа както беше дадено в описанието на пътеката, така че трябваше да вкараме в употреба челниците. Разполагахме с един китайски за 10 лева, и с още един чисто нов китайски декатлонец за 36. Включих последният и се оказа че направо цепи мрака с фенерче.

Последва около половин час движение на челници, в което мисълта за хижата и предстоящата храна и бира ставаха все по-силни, а крачките все по-трудни. Вече беше напълно тъмно когато пристигнахме - около 9 без 10, тоест общо време на прехода 6:30 часа, в което има може би 20-30 минути почивки, и общо разстояние малко под 17км.

Хижаря дойде около 10-на минутки след като влязохме в хижата и почнахме да се разопаковаме, и ни предложи картофена яхния, която се оказа вкусна, и бира от лаФката. В столовата имаше само една малка компания с деца които пляскаха карти. Зад вратата имаше добра селекция от...настолни игри, а на втория етаж – страхотна библиотека и кресла за четене. Въобще лежерна обстановка, мястото е само да дремеш до късно в едно от креслата с някоя книжка и няколко бири до теб. Хапнахме набързо и се качихме да спим към 10, понеже сутринта ни чакаше още по-дълъг преход и ни трябваше сериозна почивка, а и явно вървяхме по-бавно от стандартното, така че всеки час по-рано щеше да е важен. Но пък поне се оправихме по стръмното в гората на челници без проблеми, значи имахме поне малко късмет.


Пет Сеп 15, 2017 1:54 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
NorthBridge



Регистриран на: 12 Авг 2017
Мнения: 15

Мнение Отговорете с цитат
Ден 2: хижа Козя Стена - хижа Ехо - връх Вежен - хижа Бенковски

Изненадващо, но близо 8-те часа сън до 6 сутринта имаха огромен ефект - събудих се свеж и отпочинал като корнишон за шопска салата.




След кратко разсънване станахме и тръгнахме да се приготвяме да пием по кафе и да изчезваме. В банята има изрична табелка която предупреждава да се пести водата. Две шепи от нея и човек се събужда моментално. Към 6 и половина слязохме в столовата която беше празна - хижаря се появи чак към 7 и нещо (предната вечер ни беше информирал че чай и кафе ще има след 7 и 30). Наляхме си по чаша вода и пробвахме да разтворим по едно кафе от пакетчета които носехме, но не се получи много добре. Реших да пробвам с духане на топъл въздух в чашата - оказа се успешна технология. Малко след нас се появи и едно момиченце което се настани на съседната маса и зачака някой да слезе й прави компания - очевидно скучаеше. Към 7 и 30 вече бяха станали и други хора, но ние се опаковахме и потеглихме. Еврибари на магари.

Посрещна ни хладничко време и доста силен южен вятър (който впрочем продължи през целия ден), като на запад се виждаха облаци които се надявах да не ни налазят - прогнозата за днес беше за 2мм дъжд късно следобед и 9мм през нощта. Ако не знаете, за всичко са виновни синоптиците и комунистите.



Почти веднага след като се излезе от хижата пътеката към хижа Ехо се разклонява на две - една с "висока" и една с "понижена" трудност, сиреч зимна и лятна. Някъде бях чел че лятната е кажи-речи толкова трудна и опасна колкото зимната, но не бих се съгласил - има 1-2 места където трябва да се внимава, защото под теб има големи каменопади които с удоволствие ще те разпарчетосат ако се подхлъзнеш, но останалата част е окей.



Пътеките се съединяват отново малко преди връх Маркова ливада, а след него вече се минава от северната страна на билото където нямаше вятър. Чудесно, тъкмо да се стоплим малко, и да видим дали тревата е по-зелена от другата страна. Тц, същата си е...



След бърза почивка за закуска със сушени кайсии и сникърс подминахме връх Ушите където се отклонява маркирана пътека за хижа Хайдушка песен и продължихме на югозапад към Ехо (тук вече има и азимутни табелки). На това място успях да уловя и красива дъга която тъкмо се беше появила.



Облаците които видяхме сутринта бяха валяли прилично преди да достигнат билото, и продължаваха към Козя Стена - общо взето се разминахме за малко, даже по едно време вятърът довя за кратко няколко капки към нас. След спускане по една полянка видяхме хижаря на Ехо (впоследствие разбрахме че е той), от когото научихме че търси група коне, за да ги върне преди да е почнал и там дъжда. Разделихме се с него и продължихме по полянка с високи папрати и кратка просека в гора, след която излязохме под връх Кавладан, където има богато разнообразие от табелки.



След кратко качване по южния му склон изведнъж хижа Ехо внезапно изскача в полезрението.



Отвън на пейките имаше малка група слушащи народна музика. Настанихме се на съседната пейка за кратък обяд и влязох вътре да поискам от хижарката един чай и малко вода за бутилките. Хижарката ме попита откъде сме и закъде сме, на което отговорих с "амии, от Козя стена за Бенковски". Последва едно "оооо-хоооооооооооооооооооо...", което не беше особено окуражаващо. Излязох навън и започнахме да нагъвам по балкански хранителни запаси. В това време се появи хижаря, който водеше една бременна кобила, която върза и влезе вътре, а малко след него се появиха самички и останалите коне. След кратко любопитство два от тях се завъртяха край масите явно с идеята да си изпросят нещо. Почерпихме ги с обелки от краставица.



След минутка-две обаче за тяхно нещастие хижарката излезе, хвана една от щеките ми и ги погна:

- (към конете) ТИ КАКВО СИ ВЪОБРАЗЯВАШ ЧЕ ПРАВИШ, А?!?!
- Ами, явно си търси нещо за обяд. - подметна един от мъжете от съседната маса.
- Търсят си те. Те туристите са виновни че ги научиха така. И храна им дават, и бира, и цигари...

Честно казано бих останал на Ехо само за да видя как кон пие бира и пуши цигари (току виж се оказало че яде и боб). Very Happy

След краткия обяд продължихме по подсичащата връх Юмрука пътека - слънцето вече напичаше и небето се беше разчистило прилично.



На два пъти за кратко влязохме в гора, след която се стига до чешма Сладкото кладенче, която е пресъхнала, но край нея все пак има една-две жилки вода които се мъчат да стигнат до ниското долу.



След него зимната пътека от връх Юмрука се съединява с лятната, и там започва Ветровития преслап, който наистина си заслужава името - на два пъти щях да остана без шапка. Оттук се вижда и връх Каменица, който не изглежда никак близо и никак ниско.



Лека-полека обаче вървим нагоре, и за награда планината ни възнаграждава със страхотни гледки на север към по-ниските си части, на запад към Подбалканските котловини и на юг към Средна гора.




Малко след Рибаришката седловина срещнахме и един задрямал пастир на крави. Отминахме го без да го будим от сладкия му сън, но около 5 минути по-късно от ниското се понесоха сърдити викове към стадото. Мдааа. Една от кравите се беше разположила до пътеката и ни гледаше лениво как минаваме. В този момент ми се искаше да съм на нейно място.




Междувременно на запад отново започнаха да се скупчват облаци а вятърът се усилваше. Малко преди връх Каменица (който също си заслужава името) се появиха и първите капки дъжд, и се наложи да извадим втория слой дрехи. Очевидно връх Вежен нямаше желание да ни пусне лесно до себе си. По време на тегавото изкачване на последния склон на Каменица капките ту ставаха по-чести, ту спираха, както и вятърът. На Каменната порта вече си личеше как на запад положението се смарангясва.



Интересно, но горе на върха се виждаше малка група която се мота там може би около половин час, но те вероятно щяха да се връщат към хижа Вежен, така че нямаше какво да ги мислим. Без да губим много много време в умуване колко силен дъжд ще ни запука, преминахме двата големи камънка след пътеката на хижа Вежен и задрапахме нагоре. В крайна сметка точно в 4 стигнахме до камъкът отбелязващ върха. Ура - успех!



Дотук добре, но има една приказка, че власите се давят накрай Дунава, а планината вече определено ни беше сърдита. На изток цялото било около Троянския проход беше покрито от дъжд и облаци, на запад към селата Антон и Душанци се изсипваше потоп, а от всички страни бяха започнали да се спускат мъгли, които щяха да ни обгърнат плътно ако не си биехме шута моментално.




Трябваше обаче да слезем от поляната на върха до Мишова чешма, за да налеем вода - бяхме решили да не слизаме до Влахбунар под Каменната порта за да не губим височина и време, но след това чак до хижа Бенковски нямаше да има откъде да налеем вода. Чешмата се оказа с доста по-голям дебит отколкото очаквах - недоумявах как е възможно за извор на такова място, но като се върнах прочетох че в началото на улея над нея има снежна пряспа която остава там чак до края на юли месец. Впрочем целият този улей в местността Касаджика е един огромен лавинарник, за чиито размери снимките не говорят никак добре. Тук се споменава че в него е паднала и най-голямата лавина в България (не се наемам да кажа дали е вярно).



Слизането от върха се оказа стръмно спускане по мокри от дъжда камъни, където пак трябваше да се върви с повишено внимание. За щастие тъкмо успяхме да се измъкнем от там, и малко преди да тръгнем по подсичащата пътека под връх Пъпа, запраска силен дъжд и мъглите ни обгърнаха плътно.





Пътеката обаче не е нищо особено като трудност, а и преди само месец бях минавал оттук, така че най-неприятното нещо беше силният вятър който сменяше посоката си постоянно и караше дъжда да ни облива от всички страни последователно. Това продължи горе-долу около час, след което дъждът спря и силният вятър успя да разсее мъглите по билото, с изключение на тези които бяха горе на върха и приличаха на корона от памук.



Интересното беше че тук вятърът продухваще мъгла през една малка седловинка, и създаваше впечатление че планината все едно пуши.



По принцип имахме намерение да минем по старопланинското конче до връх Братаница, но при тези мокри камъни и силния вятър на пориви това не беше никак разумно начинание. Докато минем по подсичащата върха пътека (пълна с боровинкови храсти във всички страни, лека компенсация за дъжда) дори слънцето успя да си пробие път през облаците. На слизане към пътя за хижа Бенковски успях да уловя и доста красив пейзаж към близките кошари на запад.




Горе-долу по залез слънце пристигнахме в хижа Бенковски.



Който е бил тук, ще ви каже че това е страхотно място със страхотни хижари. Долу в столовата беше приятно топло със запалена печка, а в съседната стая се веселеше голяма компания, докато край нас имаше 4-ма души, двама от които изглежда бяха водачи и обменяха планински истории. За вечеря имаше пържени яйца със сирене, на които видяхме сметката моментално, както и на още доста от нещата която носехме - 11 часа и половина преход и 28км за деня доста разширяват възможностите на човек за унищожаване на храна. Макар че вече беше трудно да се движа и се клатушках като мецана на гъдулка, легнах да спя с удовлетворение от деня.
Пет Сеп 15, 2017 2:54 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
NorthBridge



Регистриран на: 12 Авг 2017
Мнения: 15

Мнение Отговорете с цитат
Ден 3: хижа Бенковски - село Рибарица

За съжаление беше последния ден от трите свободни и беше време да се връщаме. Предишната вечер се бях уговорил с една малка група от трима човека, единия от които доста възрастен и очевидно подпийнал леко (впрочем после тръгна да разкава една история, от която долових само "тия идиоти обаче пък искали да се качат горе до пладне. Майната ви. Хванах си багажа и..." ), да слизаме заедно към Рибарица по пътеката през Костина. Събудихме се към 7 без нещо, за щастие без мускулна треска. Поизмихме се, взехме един чай от хижарката и слязох в столовата, която пак беше празна. Малко след това се появиха и останалите хора, като вече закуската под формата на вкусна баница беше готова. Видяхме й сметката, след което решихме да излезем навън за по кафе, след което да се приготвяме да тръгваме. Нашите потенциални спътници обаче не ни обърнаха никакво внимание - или бяха забравили за нас, или бяха решили в крайна сметка да вървят сами. Ами добре, така да бъде.

Пътеката от Бенковски към Рибарица през Костина започва равно в една мокра и рошава гора, каквито могат да бъдат само горите рано сутрин.



Тук се вижда и едно нестандартно минаване под изсъхнал клон чиито разклонения приличат на пръсти опитващи се да те сграбчат.



Прегазихме един кален поток, след което за да избегна джвакане в дълго калище, реших да вървя по ствола на едно паднало дърво с надеждата че няма да тръгне по лекия склон надолу. Оказа се лоша идея - дървото тръгна надолу, а аз скочих над него и се подпрях от другата страна с щеката, но пък дървото успя да я хване и да я изкриви леко в долната си част. Реших преди да пия поне още едно кафе или бира да не правя други тарзански изпълнения. Малко по-нататък започва стръмно спускане в гората, което заедно с вчерашния дъжд и шумата правят изживяването доста весело. Въпреки че внимавахме много, на два пъти се подхлъзнах и ако не бяха щеките които успях да забия като се извъртях назад, щях да се търкалям чак долу до реката. Отделно от това имаше и няколко места където...абе да кажем просто че е много много стръмно и умувахме по 1-2 минути къде да стъпим за да изминем 4-5 метра без да направим свободно спускане-слалом надолу.




След час и нещо драпане надолу успяхме да слезем край реката почти невредими и вече тръгнахме по равното. В гората почти нямаше какво да се снима, но реката долу предложи няколко хубави момента.




Докато вървяхме между реката и една скала, неусетно маркировката изчезна, и на нейно място се появи...червено оранжева торбичка върху малко клонче. Шах и мат. Не бях сигурен дали това е опит за временна маркировка, или предуреждение да не се ходи нататък, но наоколо нямаше други алтернативи, така че продължихме покрай торбичката. Изглежда като тясна пътечка, но съвсем скоро изчезва в нищото покрай реката. Нямахме желание да се тикаме в нея, така че се върнахме назад да търсим пътеката, която се оказа че се изкачва над въпросната скала. Поколебах се дали да не взема торбичката при моя боклук, но по начина по който беше сложена личеше че е нарочно, а не е просто захвърлена, пък и едва ли червено-оранжевия цвят беше съвпадение. Впрочем и досега се чудя дали все пак не трябваше да я махна.

След кратко изкачване над скалата пътеката отново слиза край реката и малко по-късно вече излиза на черен път. Тук придвижването става порядъци по-бързо, макар че слънцето отново беше почнало да напича. Излязохме на една бариера и табелки на парка, зад които открихме голямо количество къпини - страшен бонус, оказаха се доста сладки и прилично големи. След приключване на дегустацията продължихме надолу към Кървавото кладенче. До Рибарица бяха малко над 6 километра трамбоване по каменист път който преминава в асфалт, и се оказа твърде неприятен за ходене след дългото спускане. На Кървавото кладенче ни посрещна цивилизацията в лицето на звуци от чалга, идващи от малък бус, и много отпадъци по една от полянките. Стана ни неприятно, затова се завъртяхме набързо край кладенчето и продължихме надолу. Имаше доста хора, явно предстоеше някакво събитие по-късно през деня, а колите се движеха често в двете посоки. В Рибарица пихме по една бира, взехме автобус за Тетевен, където изпуснахме този за Плевен, и се наложи да вземем автобус за Ловеч, който обаче обиколи всички околни селца и като пристигнахме в Ловеч се оказа че нямаме никаква връзка с околните градове, освен с Троян, което беше безмислено. Затова останахме в Ловеч за вечерта и рано сутринта се качихме на малкия влак за Левски и оттам потеглихме обратно към Варна. Предстоят нови походи, стига да измислим къде и кога.

Благодаря на тези които помогнаха със съвети и на тези които имаха търпението да прочетат тези редове. Силно се надявам се да ви е било интересно.

Поздрави!
Емил Торофиев
Пет Сеп 15, 2017 3:03 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
EXIIIT



Регистриран на: 27 Юни 2013
Мнения: 1048
Местожителство: Плевен

Мнение Отговорете с цитат
Браво, видяхте ли, че не е много страшно Козя стена - Бенковски.... Very Happy Very Happy Very Happy .
Прочетох с интерес увлекателно написано, продължавай така и занапред.
Пет Сеп 15, 2017 9:57 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Irha



Регистриран на: 05 Окт 2013
Мнения: 186

Мнение Отговорете с цитат
Поздравления за прехода!
Пет Сеп 15, 2017 12:24 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Стара планина Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Страница 1 от 1

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov