ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
От родопското конче до Турската куля / Кошметил кая

 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Родопи Предишната тема
Следващата тема
От родопското конче до Турската куля / Кошметил кая
Автор Съобщение
martin555



Регистриран на: 07 Яну 2011
Мнения: 836
Местожителство: Русе

Мнение От родопското конче до Турската куля / Кошметил кая Отговорете с цитат
От родопското конче до Турската куля през връх Гребенарова чука, хижа Аква тепе, връх Аква тепе, връх Проглед / Солук ейля, връх Равния камък, връх Кошметил кая, Къс кая...




Трудно е да се опише видяното и преживяното в подобен ден, но ще кача няколко снимки за онагледяване на маршрута... Smile
Панорамното било между върховете от родопското конче до Турската куля (Кошметил кая), преодолява една от най-красивите пътеки, и предлагащо зрелищни панорами в Родопите. Част по пътя от Белица до Загражден е в лошо състояние и автомобилът определено се сърди, но успявам да издрапам до подхода все пак. Тръгнал съм в три часа, за да не се занимавам със задръствания и скоро поемам първата доза свеж планински въздух... Пътеката към замисленото е маркирана и ако човек я следва, няма страшно. Тя следва част от маршрута Е 8 (от Свобода към Сини връх). Наоколо могъщите склонове на Кормисош са приютили цялото богатство от животни и вековни гори. Поех по пътеките по сумрак, за да изкача последователно всички върхове: от родопското конче до Турската куля, което утежни деня и разглобяването беше гарантирано, защото трябваше и да се върна в изходна позиция до автомобила...
Гребенарова чука (1573 м.н.в.), родопското конче, ловна хижа Акватепе, връх Аква тепе (1599 м.н.в.), връх Проглед / Солук ейля (1576 м.н.в.), връх Равния камък (1448 м.н.в.), връх Кошметил кая / Турската куля (1426 м.н.в.), Къс кая / Момин камък и още няколко труднодостъпни панорамни места, кацнали върху отвесните скали и даващи наистина невероятни гледки... След Турската куля, пътеката се превръща в широк черен път, преминава покрай Къс кая (Момин камък) и ловната хижа Ин кая, за да излезе на пътя от село Врата за Три могили (Тополовградски проход). Голям, наистина голям дял от планината, където човек може да усети значението на думата Родопи...


Би било прекрасно да се сдобия с изгрев от родопското конче, но не би...


Падналите дървета от предпоследната снимка в публикацията са възлов момент, за да подсека родопското конче на тръгване, но да сляза по него навръщане... Залутвам се и тръгвам бързо по пътеката. Денят - дълъг, вълнуващ и човек трябва да е във форма, за да успее тук, с връщане в изходна позиция...


Далеч са целите ми за деня и ако наистина бях проходил само пътеката, без да се кълча без пътеки през обраслите и труднодостъпни горски масиви, щях да сляза още по обяд при колата, но гледките са от високо и в последствие не съжалявам за миг, от видяното и преживяното...


Утрините вече са студени и това се усеща по цветовете от някои снимки. Ловна хижа Аква тепе се намира между върховете Аква Тепе и Гребенарова чука, на равните поляни... Една от стаите е оставена отключена за аварийно преспиване и вътре е чисто, подредено, уютно...




Сърнели и пърхутки са пораснали по поляните наоколо...


Между Сини връх и хижа Свобода има цял ден ходене и това се преминава от участниците в похода Е 8.


На връх Аква тепе няма какво да се види, пътеки няма, а нападалите дървета затрудняват движението ми достатъчно, за да разбера, че днес ще е наистина трудно и изморително...


Дивните, вековни родопски гори...


Слизам на човешката пътека и гледките заприиждат... Натам съм поел...


Пътят ме среща с още и още нападали дървета, бръмчащи по обяд стършели, от които косата ми побелява...


Пасторалните цветове на вече есенното слънце багрят околните хребети и си струва човек по-често да се обръща...




Зеленото родопско море се е ширнало в безкрая...


Пореден връх, който изкачвам.


Всеки връх разкрива нови и нови панорами и е истински късмет с времето - да е ясно и почти безоблачно, а и прохладно, за да има бързина в подходите...




Насреща (назад), като ушички се забелязват два от големите родопски великани - върховете Преспа и Свобода, които съм изкачвал в подобни и щури приключения...








Равният камък разкрива новите върхове - скалистото възвишение, по което трудно ще се кача след малко, а леко в сянка, под зеленото и равно било, е скалистият връх Кошметил кая / Турската куля, където също ще отида и съм бил в минали посещения на района... Всъщност, преди време се разходих от Тополовградския проход, през Кошметил кая (Турската куля) - Куз кая (Момин камък) - Ин кая (Синята скала) и проучвайки картите на района, разбрах каква голяма дупка трябва да запълня, с днешното посещение, което отложих точно две години... Тогава денят не протече гладко и шофирах над 400 километра, заради затворени пътища, но все пак видях не малко от скалните и причудливи скални светилища там...


Ревът на елените цял ден разтърсва склоновете на Родопите и резерват Кормисош. Хубаво е, че ги има. Бранят територии, чифтосват се, а малките им красят и озвучават вековните родопски гори...




Вижда се и село Мостово, както и други села. Изминал съм голяма част от пътя за деня...


Назад...


Напред към следващите великани... Кошметил кая все повече се набива на око и доминира страховито над бездънните дерета...


Връхче без има, предлагащо 360 градусова панорама, но трудно се изкачва, а още по-трудно се слиза по тънки и кални тревни корнизи...


Качвам се сравнително лесно, за да зърна Кошметил кая, но слизането ме изпотява и за малко да гушна букета...




Трудни и хлъзгави пасажи, но се справям и слизам невредим, изпокалян и изподран на човешката пътека...


На връх Кошметил кая / Турската куля. Знам подхода от предното идване и бързо издрапвам по скалите. Последен участък представлява скално катерене в ниска категория по характерен улей с добри хватки, по които е лесно изкачването, но не е зле да се внимава повечко. Smile


Отворите на последната скала на масивната Кошметил кая / Турската куля. Ясно се вижда какъв дял от планината пресича тази прекрасна пътека и колко път ме чака, за да сляза по светло все пак... Адска умора ме е налазила, куп километри с леки изкачвания и неяснота при подхода към Гребенарова чука и слизането по родопското конче...


На Кошметил кая / Турската куля. Адски пейзажи!




Отново на Равния камък, където хапвам малко домашен кекс със сладко от къпини, ябълки и боровинки, събирани цяло лято... За миг се отнасям и умората ме мачка, но съм се мобилизирал за връщането и бързо излизам в изходна позиция при хижа Аква тепе...






На връх Гребенарова чука. Ръбът, слизащ надолу може и да не е проходим, но е интересно да се опита... Smile Все пак моята цел е в обратна посока...


Родопското конче. Имаме си рилско, пиринско, старопланинско, че е и родопско... Smile


Няколко участъка се подсичат, но нали съм магаре и се набивам в най-големите трошляци, с риск да се изпотрепя, а и умората е засилила чувството за проходимост на терена, иска внимание малко...




Слизам цялото ръбче, за да не подсичам и е наистина ефектно, погледнато наобратно...


Долината с пътя, по който излизам сутринта с автомобила и едно жълто дърво... Есента всячески напира по високото, а е рано още май... Smile




Частица от родопското конче и трошляците...




Затлачването в долната част...


И като за финал. Бързо и спретнато се запътвам към колата, за да избягам задръстванията, които обикновено стават в 17 часа и успявам дори... Едва 15 ч е и има шанс... Динамиката в планината не е добре дошла, но така се получава в еднодневните изтезания, с път от и до изходна позиция... Smile)) Направил съм има няма 8 пълни часа ходене и 6 с автомобила, а то какви само... Smile


_________________
http://martinpetrov555.blogspot.com/
Нед Окт 02, 2022 9:32 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
tortomanin



Регистриран на: 20 Мар 2013
Мнения: 1317
Местожителство: Хасково

Мнение Отговорете с цитат
Радвам се, че си се радвал на Родопите. Човек и там може да се умори, че има и безкрайни маршрути. С молив да ги заградиш на каратата -един икономически район е.


" (Тополовградски проход)" Ъ? Тополовградски, като знаем къде е Тополовград? Но... какво ли няма, може и това да има.

"Насреща (назад), като ушички се забелязват два от големите родопски великани - върховете Преспа и Свобода, които съм изкачвал в подобни и щури приключения..."

Кви великани ве, брат, то Преспа е едва 2000. Свобода съм го коментирал.

"Кошметил кая все повече се набива на око и доминира страховито над бездънните дерета..."

Колко да са бездънни....? Като знам колко са високи върховете, в депресия ли да влизат? Да, ако трябва да изкатериш 10, в нашенския пек си е наказия.

Ей, всички сте готови да замаявате малки деца.
Марто, като слизаш надолу от Стара Загора, не тръгвай по тъмно. Тръгни предния ден, като преди това се обади на 0884-37-48-39. Ракията никога не свършва, на един акъл сме, а дори жената е налазена от туристически буби. Вече минаваме в групата на дъртаците, но се опитваме да се държим.
Пон Окт 03, 2022 4:13 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
gandi



Регистриран на: 08 Май 2015
Мнения: 116
Местожителство: Варна

Мнение Отговорете с цитат
Ей, голяма красота тия Родопи, за съжаление са ми далеч. Адмирации за прехода и снимките! Respect
Вто Окт 04, 2022 3:57 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Родопи Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Страница 1 от 1

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov