ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
Малко Рилска пустош

 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Рила Предишната тема
Следващата тема
Малко Рилска пустош
Автор Съобщение
аngel



Регистриран на: 02 Юни 2015
Мнения: 1814

Мнение Малко Рилска пустош Отговорете с цитат
Миналата година, остана недовършена една идея - Ропалица http://planina.e-psylon.net/viewtopic.php?p=152134#152134 И ето ни тук една сутрин, година по-късно. Мога да поема това предизвикателство - а с други не става така. Преди 2 години застанах отново под източната стена на Бански суходол. По пътят до тази стена, който е през трудни участъци - най-вече улеят на Котешки чал, усетих, че нещо вече не е наред. Няма го вече този моментален рефлекс, като ходенето по въже, който трябва да го имаш поне 10 пъти при токова изкачване без въже - моментално да вкараш като с удар тялото си в противотежест, за да запазиш равновесие при някое приплъзване. С голяма раница е още по-трудно. На тази стена, всяка грешка те води надолу в нищото...помислих, помислих, пък си казах - няма да стане. Каквото е било, няма да го бъде повече. Обърнах гръб и се прибрах по обиколният път. Може би е по-важно да можеш да спреш, когато трябва, отколкото да ...

И отново по меките пътеки на Рила. Отбиваме се в кантона да подаря едно огромно стъкло домашна ракия на стопаните му, които миналата година ми помогнаха със закъсалият автомобил.

Дарчето е вече на години, опитвам се да се съобразявам се с нея. Но види ли ли, че се подготвя раницата за път, разбира, че ще се ходи някъде и радостта му е голяма.
Денят е много горещ, плискам час по час с вода:


Хубавото в тази долина е, че гранитът не е почернял от лишеи като на Мусала, а е бял, като пиринският:



Водопадът е само бледа сянка на същият при пълноводие, но пак е много красив, по друг начин, водата меко се процежда по скалата:



Предишното лято ме измъчи раницата 55+10 Салева, която е с черен гръб / като я купувах други нямаше / , който се нагрява като фурна, а и няма проветрение. Досега не бях пробвал дали другата раница Лове 45+10 ще може да събере багажа - палатка, шалте. Дара също има багажче - допълнителни 2 кг - заради нея взимам двоен спален чувал с тегло 2.1 кг /не търпи да спи отделно в планината хайванчето/ , храна.
Ловето глътна всичко, като куцо пиле - домат. Даже остана място. Хем раницата е 0.5 кг по-лека от Салевата, хем има и проветрение на гърба. В тези жеги е несравнимо по-комфорно:


Долината е много проветрива, няма комари и мухи, които тормозят на облаци в дълбоките северни гористи долини на Манастирските езера или Ретиже. В тази южна долина няма прагове, ледникът навремето се е стопил наведнъж и изкачването е много равномерно



Култово място:



Целта ни беше един лабиринт високо в долината, хаос от моренни хълмчета под билото на Юрушки чал - Песоклива вапа. Те остават от оттеглянето на последните малки ледници, точно под върховете. Предчувствах, че мястото ще е чудесно, както се и оказа :



Извори на много места


4 разхвърляни езерца


Обаче, появиха се малко комари и мухи. Те особено тормозят Дарчето, като налитат да го хапят по носа. Изкачихме се още по-високо, където видяхме мястото за нощувка - една проветрива долина точно под билото, където комари нямаше



В краят на деня, ни изненадаха любители на свободата, които се рееха цял час точно над нас



Източна Рила, от това чудесно място



_________________
https://blogailiev.blogspot.com

Последната промяна е направена от аngel на Съб Юли 30, 2022 6:00 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Съб Юли 30, 2022 8:40 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
kaloyanv



Регистриран на: 22 Авг 2018
Мнения: 1482

Мнение Отговорете с цитат
Много хубаво Smile а какви са температурите нагоре ? Топличко ли е ? Кучето уморява ли се, на колко е години вече ?
Съб Юли 30, 2022 11:58 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
аngel



Регистриран на: 02 Юни 2015
Мнения: 1814

Мнение Отговорете с цитат
До 11 часа е хладно, после трябва над 2300 м.н.в. да се излиза. Там пак на слънце изпича, и повечето време се крием под сянка на клекове или под някоя скала, като станат по-дълги сенките. Чак на залез захладнява.
Дарчето навърши 9 години и влезе в десета. Още си тича, не показва умора, но го пазя, гледам да не ходи повече от 10 км на ден. Затова е постоянно с повод - иначе моите 10 км са нейни 30 - 40, щъка навсякъде наоколо. В най-горещите часове се крием на сянка.

_________________
https://blogailiev.blogspot.com
Съб Юли 30, 2022 6:09 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Dimov



Регистриран на: 22 Дек 2017
Мнения: 264

Мнение Отговорете с цитат
Отново чудна порция от снимки от непопулярни места!
Браво за споделянето!
А Дара явно си е свикнала да не спи сама, много кучета са така.
Съб Юли 30, 2022 7:19 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
аngel



Регистриран на: 02 Юни 2015
Мнения: 1814

Мнение Отговорете с цитат
Не, Дарчето си спи сама, има си кошарка и си ляга сама вечер в нея, в отделно помещение от спалнята. Така е свикнато от малко, казва се само "Отиваме да спим " - става моментално и отива в кошарката си. За това слуша, за други работи вкъщи също, общо взето е по-възпитано от повечето хора. За други неща обаче въобще не възприема, особено когато е навън, то си е ловно куче даже и в града ако е отвързано, ще избяга по следи с километри, а от теб очаква да тичаш и да го следваш и ще се чуди, защо не си след него. Не ми пречи, оставил съм го да си живее живот на воля, не възприемам циркаджийски кучета, които носят топки и изпълняват някакви глупави номера и команди.
Не е добре кучето да спи в едно помещение със стопаните си, а още по-лошо е в леглото им, както дават, че става по филмите.
Само на планината спим заедно. Пробвах с лек тесен чувал - не става, Дарчето е малко, но много силно и ме изритва постепенно в просъница извън чувала, за да се намести. Та се принудих да взема двоен за нея специално Smile

_________________
https://blogailiev.blogspot.com
Съб Юли 30, 2022 8:10 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
goro_levskara



Регистриран на: 04 Дек 2006
Мнения: 206
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Благодаря за споделеното!
Респект!
Слава на Съдбата, всеки му такива изживявания!
Съб Юли 30, 2022 10:31 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя ICQ Номер
аngel



Регистриран на: 02 Юни 2015
Мнения: 1814

Мнение Отговорете с цитат
Сутринта рано, по тази скрита долинка, изкачваме билото на Рила и посрещаме рилски джулай :



Поглед към Мусала:



Към Пирин имаше мътилка, видимост нямаше добра



Обратно надолу по зелените полянки


По пътят ни надолу, влизаме в тази част на скритата долинка, която не се виждаше вчера. Там се оказа най-красивото езеро:





По поточето, излизащо от това езеро :


Излязохме отново в основната долина на Ропалица



_________________
https://blogailiev.blogspot.com
Нед Юли 31, 2022 11:20 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
аngel



Регистриран на: 02 Юни 2015
Мнения: 1814

Мнение Отговорете с цитат
Доста бързо достигнахме до каскадният път, което мислехме да стане за цял един ден, и съм 13 часа поехме към долината на Якорудските езера. Там е доста неприятно, чалгаджиите със запалени скари са цели сюрии. Измъкваме се веднага нагоре. Досега съм минавал само по билото на Рила, тази долина е много просторна, равна като плато:


Неусетно се достигат езерата:


Но нагоре ядохме голямо дърво. Такъв каминяк и на Пирин няма. То едно че стръмно, огромни нестабилни камъни, а по-лошото е, че пирамидки за насочване има във всички посоки, от които само една е що-годе вярна. Дара се измъчи, аз с раницата също. Едвам издеянихме тия сипеи, не можем да почиваме постоянно ни нападат мухи и комари. Чак на билото ни оставиха.Привлече ни едно място с огромна пряспа, дебела 5-6 метра



Курдисахме се до това езерце, обаче пак се появиха отнякъде комари и мухи. Та се изтъпанихме на самото било, там по се търпяха, но пак има. Затова извадих чувала, да е удобно за лягане, и се закрихме презглава с покривалото, защото Дара много лошо я хапят мухите, и то по носа.
По едно време съм заспал, доста умора се натрупа, но нещо леко зачука по покривалото. Отвивам - капки дъжд, на небето лека пелена, но се вижда и слънцето. 20.00 часа. Отзад обаче, на 20-30 км зад тази пелена, застанали неподвижно една маса дебели километри нагоре облаци. Мамка му и късмет, а го даваха по всички прогнози, че няма да има и капка дъжд тези дни по Рила. Другият ден щяхме да ходим към Канарата - Синьото езеро, и оттам да се приберем на 4-тият ден. Обаче .... навързвам детайлите. Мухи и комари хапят, като на дъжд. Хич няма да мога и да мигна, с тези надвиснали облаци, като знам каква гръмотевична буря преживяхме миналото лято в подобна ситуация. По тия камъни над Якорудските езера, в тъмното, няма да можем да слезем към Трещеник и сме насред пустошта, ако се стъмни. И по едно време, баста викам си, за 10 минути натъпках раницата и отпрашихме обратно надолу. По светло се свлекохме бързо по камъняка, а беше ми излязла една болка в глезена, ама мина. Като е зор...към 22 часа, по тъмно вече, бяхме до колата. Е точно се качихме и засветка и загърмя точно по билото на Рила, където бяхме преди няколко часа. Шибаното е, че пътя към Якоруда не съм го минавал никога, а табели там както навсякъде в БГ, където да ти трябват, няма, там са разклонения бол. Навигацията не работи. И решението е обратно по целият Каскаден път до яз Белмекен . През 10 минути светкания над нас, гръмове не се чуваха вече, там билото е далече. По този път обаче не може да се кара с повече от 15-20 км в час, като бързаш, ще останеш без гуми и джанти. Глобата беше една срязана гума. Има едно много шибано място преди Казанската река, цялото е с отвесни скали и от двете страни, а е поне километър много опасно. Гледам как се навъртат километрите бавно, дано бурята и дъждът не ме стигнат точно там. Издеянихме го, пътят в тъмницата ми се стори безкраен, час и половина. Някой заек току прибяга пред колата. Язовиро Белмекен, оттам надолу към Сестримо. Тъмница пустота. Над Рила светкаше постоянно, чак до прибиранетото ни по магистралата. 4 часа постоянно гръмотевици. Спасихме се поне от бурята.

_________________
https://blogailiev.blogspot.com
Нед Авг 07, 2022 9:43 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
аngel



Регистриран на: 02 Юни 2015
Мнения: 1814

Мнение Отговорете с цитат
Въпреки малкото време, което благоволи да ни отдели Рила, отнесохме си лика на прекрасните рилски цветя. По скалите над Якорудските:











[/url]

_________________
https://blogailiev.blogspot.com
Съб Авг 13, 2022 12:13 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
didkopitko



Регистриран на: 27 Юни 2016
Мнения: 202

Мнение Отговорете с цитат
Ангеле, благодаря за фоторазказите! Прекрасни преживявания,пожелавам ти още повече такива!
Само едно ме гложди, явно не можах да разбера - къде ти е била колата, че се отказваш от слизане към Якоруда, а поемаш по каскадния към Белмекен?
Пон Авг 15, 2022 10:04 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Рила Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Страница 1 от 1

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov