ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
Монблан през соца
Иди на страница Предишна  1, 2
 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Планини, планини Предишната тема
Следващата тема
Монблан през соца
Автор Съобщение
аngel



Регистриран на: 02 Юни 2015
Мнения: 1662

Мнение Отговорете с цитат
Без да се връщаме в Мартини, по долината на Арв , от френска територия навлизаме в Швейцария - Женева. Там по нощите сменяме влака, който минава покрай Лозана. Но явно сме объркали трена, защото швейцарските кондуктори ли бяха, граничари ли, все бяха с униформи, ни събудиха в едно селце - Валорб, точно на границата. Като нищо щяхме да влезем отново във Франция, към Безансон и Париж. Няма проблем, визите са многократни за периода от времето си, но доста бяхме попътували гратис...Отново възклицания, ние се правим на невинни грешници: О мон дьо, о жу травай дьо....накрая работата опира до усмивки, Гран гран мерси, казваме, и слизаме по здрачина на гара Валорб. Обратен влак има след час - 2, те са много чести в Швейцария. Наблюдаваме изгрева на слънцето над Женевската езеро и снежните полета на Алпите над тях. В Швейцария дребни банкноти не ти трябват, освен за шоколад. Всичко е по педесетаци и стотаци, не е за прошляци като нас, които си броят кинтите. Учудващо на Валорб шоколадът тоблерон е евтин, рупаме значи и гледаме изгрева....много хубав слънчев ден се очертаваше. Хващаме влака, като единия пич- кондуктор си говори с кондукторите в новия-обратен влак, та не ни закачаха.
Влакът прави много широки завои на слизане от планината Юра, на зиг-заг слиза значи, разбираш ли, към Женевското езеро. Казваме си - що да не го разгледаме този симпатичен град - Лозана? Голяма красота, голямо спокоствие, всичко чисто, облизано....Разкошен слънчев ден, следобяда наизлязоха, та чак до залез слънце хиляди жители на града, които леко и неусетно се качиха на стотици малки и големи яхти на пристанище до езерото. Безгрижно си обикалят по тихото езеро , та до залез, а и по тъмно . Много хубава разходка, седяхме до ресторанта, където е сниман филмът Хляб и шоколад с гения Манфреди. Която пародия ни държи очите отворени, че , Ррзбира се, глупаците не са французи или швейцарци, а ние, соцгражданите....не само изостанали, а и встрани, дето имаше виц...
Имаше и кораби към Женева и Монтрьо. Все едно си на морето, езерото е просторно

Казват, че бил най-хубавият град за живеене в света. Не е за нас, даже и сега. Преди години на съпругата ми предложиха работа в Женева от една международна корпорация, с щедра за нашите представи заплата. Тъй като аз съм по сметките и далаверите в семейството, изчислих, че за да имаме същият скромен стандарт какъвто имаме в БГ, трябва да взима....9000 франка чисто. Нема кой да ги даде тия пари и си останахме в маалата.
Отсреща на брега не е Женева, тя не се вижда, а пак е Франция - Евиан /водата, нали се сещате/, за където като дестинация бяха повечето кораби. То им пишеше по тях закъде са.
Контрабандиста не може да диша, ако не направи някоя далавера. Контрабандистът трябва и да тренира, да е непрекъснато в час с курсове и най-актуалните алъш-вериши. На пръв поглед в Швейцария нищо не може за се издалавери....освен основната им стока - парите. Имаше една банка с 3 ключа на герба, май и сега я има - Юнион банк, помня я още. Та тази банка по незнайно какви причини купуваше български левове по доста изгоден курс - 2.10 - 2.20 за долар, реално франкът беше под един лев. При положение, че в Мюнхен левът нищо не струваше, котираше се на безценица. Имаше изгода, защото в България доларът уж беше 3 лева на черно, ама само на приказки. Под 3.50 , даже и 4 не можеше да се намери.
Хубаво банката купува, никой не те пита нищо, обменяш колкото искаш левове....но имаше един проблем. Купуваха се само сините банкноти - десетаците. Лайнян гошо - купюра от 20, не го щяха въобще. Корейският самар, можеше да изкара през границата в рамката си максимум 8 фишека Х 10Х10 лева, навити. Пак Ганю има файда, правиш 150 долара от нищо. Да си платим поне разноските по престоя в Хелвеция, дето се вика. То освен малко храна нищо не можеше да си позволим, имаше едни поносими супермаркети СООР. Пак беше 2-3 пъти по-скъпо от Немачко и в тях.
Късно през нощта, се качихме на влака, след дълга нощна разходка в прекрасната Лозана, към Интерлакен, на езерото Тун. Багажът в такива случаи цял ден си остава на багаж на гарата. Оттам прекачване на по-малки влакове, към Гриндевалд... Виде се по пътя от едно по-високо място май и сребърната лента на Щаубах...



Е в Гриндевалд, да го е..а, гледките са потресаващи. Мотаме се в куротната местност, пълна с класни хотели. Разбираш какво е швейцарски хотел...трябва да го помиришеш, усетиш...стари пари, мамка му. Те, хотелите, бъкани с американци. Рейгъномиката беше изстреляла долара около 3 франка, към марката помня най-високият му курс - 3.39 DM, постоянно следях дойчемарката - моята официална валута. Обаче и пълен с пари, глупака си е глупак. Не знам откъде излезе тая мода, някакви лекари може да са искали да направят пари. Значи всички дъртаци по хотелите бяха с някакви широки чинии по 1 метър около шиите, печат се на слънце, целите почервенели и се потят, ама потят се струи им течат по лицата. Ярките слънчеви дни от Монбан продължаваха. Чинията насочва лъчите към врата и брадата отдолу, както и към цялата мутра, като гледам как се потяха, сигурно поне петкратно увеличава изпичането. Егати идиотията. И през работата си в уж реномирани австрийски и немски фирми през годините съм се убедил, някой профан измисля нещо, фирмата се хвърля в инвестиции и производство, прави му реклама и матрялът - клиент, се хвърля в поредната простотия, без да мисли. Какви ли не фъшкии изкарваха като нещо, без което не можеш да дишаш и живееш, ако не си го купиш. После...тихомълком престава да се говори за него. Не говорим за рендета Вьорнер и тенджери, а уж сериозни производители.
Представям си колко от тия хорица за изгорели или измрели от рак...Навсякъде, където и да отидеш, не само по хотели, по улици, по площади, стотици такива чинии блестяха около вратовете на почервенелите като маймунски гъзове клиенти. То не можеш да гледаш в полирания тъпък алуминий / пипахме една такава да я видим каква е тая простотия, много бяхме любопитни / , ще те ослепи, камо ли да си нахлузиш това нещо на главата.
В Гриндевалд, привлича масивът Ветерщайн и срещу него - Шрекхорн и ледникът, вдълбал се между тях. Запътихме се натам :



_________________
https://blogailiev.blogspot.com

Последната промяна е направена от аngel на Чет Фев 25, 2021 11:15 am; мнението е било променяно общо 3 пъти
Сря Фев 24, 2021 9:41 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
ray



Регистриран на: 10 Авг 2016
Мнения: 1676

Мнение Отговорете с цитат
Чудесно, ангеле, благодаря. Само не бързай за да не изпущаш, много е интересно... Всичко хубаво. Smile
Сря Фев 24, 2021 9:56 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
аngel



Регистриран на: 02 Юни 2015
Мнения: 1662

Мнение Отговорете с цитат
Посети се началото на ледника същият ден, много красиво. Скоро ще дойде момента да се разбере, защо няма оригинални снимки от тези дни:

Денят отиваше към краят си. Много голямо значение през всички тези години имаше, че месеците юли и август са с по 31 дни. Та пак пешачката, обратно през местността на Гриндевалд, навлязохме в широката местност под връх Айгер. Тогава карти, ориентация някаква, нямаше откъде да има. Смътно различавахме основната цел - Айгер. Една огромна преливаща местност от поляни под върха е осеяна с такива сеновали, които ги знаехме от Австрия / там са по-малко / :

Влизаш, спиш като къпан в сеното. Не разхвърляш сено, не пипаш нищо, и ако се засечете със собствениците нищо лошо няма. От външният вид си личи какви сме и защо сме тук. Притесняваха ги хипари, битници и кришнари, които правеха свинщини и пожари, но те обикаляха да се показват по градовете, по тия места не се качваха. Даже един път ни каниха и на закуска. Нещо им подарихме от соца обе съм забравил какво точно. Айгер над нас, кеф голям, отидохме под стената, страховито е.

Обаче времето...в Алпите като се развали, кара със седмици. Започнаха мъглите и дъждове. На другият ден, качихме се на клайне Шайдег, то една доста голяма разпределителна гаричка точно под в.Айгер. Влак до Юнгфрауйох - 88 франка на човек! ужасна сума. Такава сума във валута не бяха виждали 95 % от българите, ние да дадем 176 франка за 30 минути возене...в Швейцария железниците извън основните направления са частни и намаления не важат.
На другия ден, след хубаво преспиване в сеното, задълбахме у десно, проучвантелно към ледника между Юнгфрау, Мньонх и Айгер. Навалял доста сняг междувременно от вчера:

Ша го катерим през ледника. Обаче стана доста опасно там, отвориха се големи цепнатини и пропасти. А и времето пак се сговни. Но драпаме колкото можем нагоре. И тук стана белята. Фотоапрат Фед, който ако знае човек да снима с него, казваха е доста добър - но ние не можехме, и снимките излизаха що-годе добри само по случайност. Затова от някои места в Алпите има, от други нямам. А и цветните ленти бяха кът, май Орво се наричаха едни ге-де-рейски изделия.
Та този апарат има едно слабо място - кожената каишка на калъфа му често се измъкваше от захващането си. И при едно раздрусване в ледения лабиринт, при смяна филма, каишката се откачи ...и фотото утече надолу в безкрайна цепнатина в черния лед, във фризера дето се казва. Да има работа за археолозите, като го изплюе след някой век ледника...Псувайки съветските сделани изделия, повече въобще се отказахме от всякакви фотоапарати. Тогава трябваше да разбираш какво и как да купиш, пък некакви светломери имаше, цяла наука.
Още един ден останахме в местността, времето лошо. Айде ще отиваме към сеновалите в Цермат. На влака, минаваме през един многокилометров паркинг много преди курорта, на който оставят всички автомобили. В градчето се движеха едни миниатюрни електромобилчета, там пътища много нямаше, едни тясни облагородени пътеки. Така ми е по спомен, дали е 100 % вярно не знам. Каквото виждаш, това ти остава, тогава десетки години напред и назад нямаше нищо писано, откъдето да се информираш.
В Цермат обаче сеновали не намерихме....пристъпва се към най-тежкият вариант за спане, наричахме го кашониране. Намираш няколко кашона за постеля и завиване и се свиваш по тъмно в някой ъгъл. Палатка няма смисъл да опъваш в мокротията и калта, нашата беше евтинка, лека китайска, и много не пазеше.Така караха на кашони доста битници и пияници на запад по това време, не беше нещо невиждано. Да тръгнеш вечерта , поне на 15 такива прошляци попадаш за час, ако знаеш къде да ги търсиш. По принцип около гарите имаше складове, които вечерта опустяват, с доста товарни рампи за сушина. Тогава нямаше тия кражби, камери и охрани като сега, навсякъде в Европа е пълно с дебнещи слабости в охраната крадци.
Въобще цялата местност на Цермат имаше комерсиално, хищническо излъчване. Селяните - шваби / там се водят май ретороманци, обаче диалекта ми приличаше на швабски / навсякъде се опитваха да дерат туристите с каквото имат подръка. Даже на някои пътеки бяха сложили бариерки, касички да пускаш франкове....заобикаляме отстрани бариерите, навъртащи се наоколо селяндури гледат намръщено. Голяма работа, ще ни уплашите. Там са свикнали японци, дойчовци, американци на стада да пускат кинти за щяло и нещяло без да питат. От тия дни започнах да намразвам масовия туризъм и организираните екскурзии.
Отиваме към Матерхорн, изкачване към едно езеро / май Черното се наричаше, има хижа до него/ и по един скален гребен достигнахме докъдето можем. Мъгла, дъжд....решихме да слезем по друг път от северната страна на върха, минахме близо до един ледник. после се набихме в някакви електросъоръжения, а забухаха и гръмотевици. Мокри до кости, писна ни вече, зарязахме Алпите и бегом на влака към Мюнхен, че ни обадиха, отворила се и квартира за спане. В този хубав град, хващаме се пак веднага на бачкане и се възстановяваме скромно след работа с банани по 1 марка килото / дотогава мслех1 че бананите са възможни само за седмица през м. декември / - сръчни търговци ги продаваха ги в подлезите на метрото ,сутрин с легендарните понички берлинер с кайсиево сладко - имаше ги на едно място в Кауфхоф, бяха 3 броя за 90 пфенига, и сладолед за 40 пфенига в Макдоналдс. Така мина месец и нещо. Въпреки че бяхме задочници, наесен трябва да се прибираме в България, че ще ни обявят за невъзвращенци / грозен термин, измислен от комунистите в България. В тези простотии бяха много последователни - вкарват те в някаква стереотипна щампа и животът ти е съсипан /. А това има моментално жестоки последици за роднини. Но....преди това един шедьовър изпипахме далеч, далеч на север...

_________________
https://blogailiev.blogspot.com
Съб Мар 20, 2021 1:51 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Митак



Регистриран на: 04 Мар 2014
Мнения: 355

Мнение Отговорете с цитат
С нетърпение чакаме продължението.
Съб Мар 20, 2021 11:28 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
vedrin



Регистриран на: 25 Авг 2010
Мнения: 4419
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
аngel написа:
А и цветните ленти бяха кът, май Орво се наричаха едни ге-де-рейски изделия.

Освен кът, също и със странно цветопредаване... До известна степен по-добри в това отношение бяха цветните им обръщаеми филми за диапозитиви.

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar."
-- Antonio Machado
Съб Мар 20, 2021 11:56 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
аngel



Регистриран на: 02 Юни 2015
Мнения: 1662

Мнение Отговорете с цитат
Да Ведрине, май сниманите приличаха на червенокожи индианци, с червени очи... Smile

Да приключим тая история ....Научавам малко по малко немския, започва се от поздравите, сутрин викаш по 20 пъти Гут моогн, местоименията, посоките и най-вече ругатните. Ашлох, шлафзак, шайзканака, дона вета...всеки уважаван бачкатор трябва да ругае гръмогласно поне по 4-5 пъти на час. В немския псувни няма, само ругатни. Заваленият баварски диалект допълнително усилва неразбирането дотам, че на другите шваби всяка трета дума с баварец им е : Вас? Вас? какво? Един ден капиталистът казва : Моога вир гее нах окшпоок....вир/ ние / и нах / към / са ми ясни ама другото....Товарим се в един бус, и влизайки в град Аугсбург, нашият казва доволен : Окшпоок...смях, това било значи. Утре ще ходим в Аугсбург. Имат и един странен нехарктерен за дойчовците израз: Ма мой, нещо като моето мнение е това, или смятам това...свиква се.
Работата в Мюнхен свърши, отвори се нов спешен обект в Западен Берлин, където за 2 седмици щяха да се плащат 100 марки на ден /10 часа Х 10 марки чисто, в Германия заплащането е на час /. Товарим се в бус и натам...Строежът беше близо до емблематичният Ку дам / Курфюрстер дам /, известен от романите на Ерих Кестнер. Романтиката обаче беше жестока. Спане няма осигурено, в Берлин полицията не даваше да се спи в стил кашониране...и намираме решението. Опъваме палатката в един парк. Но паркът далече .... майко, далече...Сутрин ставане в 5.30, по тъмно прибиране на палатката и хоп на едно метро, после палатката и багажът се оставя на багаж на Цоогартен и качване на друго метро, в 7 трябва да си започнал бачкане...ама какъв зор беше...даже и аз като спортист се чудех как издържат възрастните бачкатори. Цял ден шпакловане без никакво спиране за почивка, ама даже и за минута. Шпаклите метър и 20 широки, с дълги дръжки направо от пода се шпакловат таваните. Спиране само на обяд за 30 минути за сандвич и тоалетна, още тогава в Германия на работа не се пушеше, който пуши-след работно време. Така до 17 часа . В 17 бягаш в близкият магазин Алди / от него се пръкна Лидл / да си вземеш нещо за ядене, че тогава в Германия всичко затваряше в 17.30-18 часа, нищо не работеше след това. После на метрото, обратно на Цоогартен,всарваш марка в багажната клетка, взима се палатката и партакешите, изпираш си в тоалетните нещо, и пак метро и разпъване на палатка. На втория ден бях гроги...гледам хората отпиват постоянно от едни големи бутилки нещо. Разбрах, че сипват 100 грама нескафе , разбиват във вода и цял ден са на кофеин. Пробвах го , има ефект...ставаш малко като машина, малко като луд...
Един път събрахме сили, та отидохме до Източен Берлин. Източните берлинчани много ги беше яд, че всякакви мангусти, емигрирали в Захарна / така я наричахме/ Германия и сдобили се със западногерманско тескере минаваха по 2-3 пъти на ден с метрото между Източен и западен Берлин. Имаше далаверка. Отиваха евтино да плюскат по ресторанти и закусвални, на черно 1ДМ марка вървеше за 10 източни марки. На безценица ядат, ходят по кина, сваляха и източногерманки...Минаването през Стената и границата Западен/ Източен Берлин беше доста тегаво, бодливи телове, кучета , автоматчици...правят ти и снимка на всяко минаване. Военен комунизъм. Расодихме се по Александер плац, хапнахме в ресторант, викаме сега ще ходим да сваляме източногерманки....Номера беше да държиш небрежно в ръка един нов плик Некерман, КаДеВе / първият голям универсален магазин в света, на Ку Дам е /, вижда се, че имаш нещо общо със Запада, и някоя девойка ако те загледа, пускаш лаф и нещата тръгват. Това става, обаче друга година, сега се получи различно. Другарят ми беше взел един много гъзарски сребрист плик на C&A. Обаче пихме по бира, и гледам го леко окапа и се облегна, та чак и заспа. То и аз така...сръчкваме се по едно време, смях...гледам го нещо има не в ред, станал сребрист в главата не можем да разберем как стана тая простотия.То... пликът, както бил заспал върху него, му се отпечатал целият като ваденка на едната страна лицето, барабар с емблемата на C&A. Прибрахме се обратно през Стената във Вест Берлин, нямахме сила да гоним гаджета този сезон...
Но бяхме замислили нещо невъобразимо, още в България. Свърши работата на обекта, коректно си взехме марките. Бяхме дочули от спортисти, че купували водка в Полша, имаше едни спортисти - специалести по Полша, и добре вървяла в Дания и Швеция, към двойно. Обаче не си мешахме капите, имаше си група полски специалисти, гръцките също бяха много силни в далаверата, югонаправлението също. Имахме подготвени безплатни билети от ж.п бюрото в София...ама не за Дания, през Малмьо, цяла нощ с влак над 1000 км ще налазваме Осло чак. Удар далече на север, който никой не предполага, че може да се извърши и митническиат контрол е слаб, за разлика от близките Дания и Швеция.
Купуваме едни гадни уискита от Алди, по 8-9 марки, оригиналните са скъпи. Минава се от Западен Берлин през източногерманска територия, до един специално избран от нас граничен пункт, остров Путгартен, от който директно се отива в Копенхаген и оттам Малмьо.
Пред една зала, спират постоянно транспорти от Западна Германия: влакове, автобуси, и като се съберат 200-300 човека, идват скандинавски граничари/митничари ли бяха, не знам точно. Хипита, битници за Дания и Швеция ги проверяха по-обстойно. Нашата версия беше уникална, още ми е пред очите този театър. Раниците празни , но наблъскани до пръсване с бутилки алкохол, увит леко, само да не трака. Чували, палатка само на калъфи, а в тях бутилки. И по един голям сак, пълен с алкохол тоже. Общо бяха около 90 бутилки. Бутнахме се в средата на хората, най гъстото народ. Обаче излезе проблем. Колички за багаж нямаше, като че ли нарочно. Сакът го буташ как да е, въпреки че е тежък от стъклата. Страшната по тежест раница обаче направо ще ти отреже раменете. Направо голям камък на гърба, а от усилието започна и леко потене. Уж се навеждам да бутна сака, и леко избърсвам челото, да не си личи.
На видими места, върху раниците е закачен оскъдният алпийски инвентар - въжето от басейна на Спортната палата, ледокопът на Мълори. Карабинери и клинове - не чак да дрънчат, но се виждаха. Клиновете бяха от една стара брезентова палатка, алуминиеви колчета...леки и добре видими. Минаваме границата, като виждат че сме до Осло - Берглойте ?, пита усмихнат някъв жандарм с каскет ....Я..Я...нах норгише берген ....минаваме без да спираме даже. Супер успешно изигран театър! Ако бяха ни спрели и хванали - имаме и версия. Ами ние си пием много алкохол, визата ни е за 3 месеца...не можем да издържим без да се наливаме с алкохолец всекидневно. Човешка слабост, значи, разбирате ли.
Вече спокойни, качваме се на ферибота от Путгартен към Ковенхавн. Ферибоотите също влизаха в ж.п. билетите и бяха безплатни. Закръгляме бутилките до малко над 100 с марково уиски и водка на цени под 10 марки, на кораба имаше безмитен магазин. Друг ферибот за Малмьо / още нямаше мост /, цяла нощ клатене в шведски влак и рано сутринта на втория ден цъфваме в непознатият Осло. Имаше нещо като скреж или тънък сняг, студ голям ...пред деня се постопли.
По изпитана схема голевмият товар се оставя в касетка на гарата, и с поносимо количество бутилки се отправяме да превземаме черният пазар в града. Той не беше голям, повтарям схемата от Белград - пробвам във фризьорски салони / безделни жени / и месарници. Аз съм отпред с малко бутилки, 2-3, отстрани на видимо разстояние с основната стока като временна банка с 25-30 парчета / но не сме заедно, ако стане фал / е другарчето.
Обаче удрям на карък. Никой не вдява, хората гледат, усмихват се дружелюбно по скандинавски, обаче не купуват...Чак след години разбрах защо...просто в Норвегия 70-80% населението не е виждало алкохол и не знае какво е това. Във фризьорските салони се отказвам, жените мислят, че ще им правя подарък.
В едно кино стана първия пробив, уредниците, едни бежави тамили, купиха 5-6 бутилки. Направи ми впечатление, че централната градска улица има много сергии, които ги държаха тамили от Цейлон. Малко приказки, и хоп, купиха го даже на едро всичкото, по 145 крони средно. Понеже познавах само 100-таците, 50-ките и 20-таците на норвежката крона, ги исках в тези купюри. Внимателно, да не ни се прави засада / бяхме го проиграли / извиках тамилите на друго място в града и там освободихме целият товар. Надиплихме една буца червени стотаци крони....добре, чисто по 1500 марки на човек. За толкова пари нещастници се гърбеха с години по Либия, най-нещастни бяха в Сирия, там имах познати работеха за 90 долара на месец, и то им ги даваха в бонове, не в пари. Ангария да имат другарите валута.
Добър ден за демокрацията се получи, даже следобяда свободни, направихме една разходка по слънчевият студеничък Осло. Спомням си и други такива дни - в София един познат напипал парите на баща си, надиплил ги от далавери като склададжия в Триполи. Една пачка от по 500 долара...Обаче проблем - в България не сменяха повече 100-доларови банкноти. Нито в банки, нито в Кореком. И казвам му - 1.50 лв за тоя долар. Тоя беснее и се тресе, трябват му пари, а с тези 500-таци нищо не може да направи. Рева 1 месец, пробва къде ли не и накрая клекна. Пропиля парите за няколко седмици. Следващия по ред, баща му как рева, като разбра, че синчето е пипнало доларите...мили, родни картинки. Нашият човек в Триест много се израдва на тия хубави, големи доларови банкноти...имаше и други подобни случки, но те са от по-близката история, тъй че ....
Финално, през Мюнхен, подготвя се завръщането. Гледаш да си шарен - 10 Некермана, 10 Отто, 10 Квелета. Взима се отново кафе на зърна за Белград - едно гадно Алворада, направо в стекове Х 20 кг. Натоварени като магарета, отново на влака от Мюнхен. Кратка отбивка до Триест, смяна всичко цветно / в спортните среди така казваха на валутата, различна от доларите / в марки. За дълбока резерва, пазех милите / братя Грим на банкноти / защото рамките на корейският самар имаха ограничен капацитет. Нашият човек в Триест освен смяна на валутата, ни водеше при едни продавачи на дънки, имаше едни фалшиви Доринго, умираха в София за тях. Взимаме Х 10 чифта, на суперцената от 1.5 долара, не знам как докарваха тази цена. Повече бройки не ставаше да се прекарат.
В Белград, ни чакаше подготвена от колегите сърби също сладка далавера - бански Спидо по лиценз. Направо на безценица х 200 динара/броя, та в България обличахме всички спасители и гъзари по басейните за Х 25 лв. Хубавото в случая беше, че 500 броя се събираха в един голям плик и на никой не правеха впечатление. Адидас се намираха, по рядко. Обуваме се в нови кецове Пума, страшна гъзария за времето си. Купуваме максимално и рок-плочи, имаше малък избор, но поне 10-тина известни заглавия в магазините - АС/ДС и подобни.
На границата, даваш един Некерман на митничаря и той не те вижда. Следва бавно развързване на стоките, тук и там, на проверени познати хора в София. С това, тази алпийска Остап-Бендеровска, Бай Ганювска епопея завършва...но само за няколко месеца, следваше нова серия. Скоро, в 1985 година, беше последното пълно издание. Тогава пуснаха поляците да пътуват на запад и се наводни за 3 дни с милиони пияни шляхти цяла Европа, надниците в Германия паднаха на 20 марки и надолу. Точно тогава бях в Германия, стана невъзможно. Неясно мислехме с другаря ми, да направим едно пътуване към Пакистан да Хималая, имаше железница и до там...Но не е било писано ... Скоро пък, нещата в България се обърнаха, та моят капиталист ме привика за постоянно в Бавария, с осигурена добра квартира и заплащане, на лека работа. Беше му приятно да си шпрехаме на руски, от време на време. Той имаше доста клиенти от Русия, които си плямпаха и не подозираха, че някой ги разбира. И изведнъж капиталистът ме пита на руски, аз отговарям, започва разговор. Виждам с края на очите, рашките вцепенени и побледнели...мислят си кво стана, къде попаднахме.
После излезе бундес-закон, че не може да живееш във фирмени помещения, и се прибрах в БГ. Ходех един път годишно, взимах си отпуската...с някоя друга валавера, 4000 ДМ сухо за месец ми идваха добре...Влезе и еврото. Точно преди да отменят визите за Европа, 2002 год., пътуването загуби смисъл. Доходите тук се качиха, значи сме влезли на правия път , не сме встрани, колкото и да не вярва на някои. За съжаление, и човека почина...все пак 10 години плен в руските мини ти разбиват здравето. Там нищо не е имало за ядене, ровили трева и корени. Помня го, като казваше - Никъде не ми се пътува. Бях вече на една екскурзия до Майкоп...
Защо ги изваждам тези неща...Това беше школата на живота. Да не се примирявам, да търся възможности. Баба знае 2 , ама знае и 200. Гледайки хора, свили се в черупчиците си и блеещи в стадо, чакащо подаяния, си казвах - взимай пример от Джейм Бонд. Имай пари, харчи ги, лягай с хубави жени. Е, после по трудният начен научих, че 99 % от хубавите жени обичат само парите и себе си.
Да, беше интересно, но този период, не го смятам за постижение, а е пропиляване на живот, време и възможности. За пример, другарят ми изкара МЕИ, веднага избяга в Австрия, сега доколкото знам има патенти и е мултимилионер в Щатите. Единствената полза беше, че научих занаята на търговията, и това ми отвори някакъв професионален път, защото соц.образованието ми беше напълно излишно и неприложимо в пазарната икономика.
Мислехме, че пълното пренебрежение на соцкомунистическите норми, накара системата зацикли и накрая тя се скапа. Но... социализъма и комунизъма все пак победиха. Как? Още през 80-те години, всичко будно, мислещо и можещо избяга на Запад. До степен, да нямам нито един такъв съученик, останал в България. Тук са некадърните и хранениците на системата, те и техните отрочета вече, този повреден генетично матрял, се е разпрострял почти навсякъде. Рядко има изключения. Хората, тези искрящи, буйни, интелигентни и чувствителни хора, за които пишеха Марков и Ралин, за които нямаше невъзможни неща, вече ги няма. Хора с огромен капацитет, които са двигателят на обществото. Изтрити са. Когато отивам да поднеса цвете на паметника на Георги Марков, който мъртъв, отвори очите на живите, те блъска жалката действителност ...там е постоянно свърталище на скитници.
Времето е на татуираните неандерталци и силиконовите блядки...глобализация и метровизуализация. А може би просто не разбирам, стар и глупав съм за новият ред на нещата.

_________________
https://blogailiev.blogspot.com

Последната промяна е направена от аngel на Нед Мар 21, 2021 8:22 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Нед Мар 21, 2021 6:03 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
stefan_iliev38



Регистриран на: 25 Сеп 2009
Мнения: 2239
Местожителство: София, кв. „Овча купел"

Мнение Отговорете с цитат

Нед Мар 21, 2021 9:45 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
аngel



Регистриран на: 02 Юни 2015
Мнения: 1662

Мнение Отговорете с цитат
Целият разказ : https://blogailiev.blogspot.com/2021/02/blog-post.html

_________________
https://blogailiev.blogspot.com
Пон Мар 22, 2021 9:19 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
stefan_iliev38



Регистриран на: 25 Сеп 2009
Мнения: 2239
Местожителство: София, кв. „Овча купел"

Мнение Отговорете с цитат

Сря Мар 24, 2021 10:17 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
planinar



Регистриран на: 20 Дек 2006
Мнения: 353

Мнение Отговорете с цитат
Punk Punk Punk
Як разказ. Благодаря!
Чет Мар 25, 2021 5:09 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Планини, планини Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Иди на страница Предишна  1, 2
Страница 2 от 2

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov