Миналото лято заедно с моя приятел Митака предприехме едно кратко пътешествие с колелетата по Пътеката, припомняйки си старите славни времена, с тръгване от х.Върбишки проход и главна цел да минем по червената марка след Ришки проход и връх Голям Карък. Още в началото се засякохме с Дидо от Варна, също тръгнал от хижата, но с разузнавателна цел - след горското Елешница да изследва проходима ли е пътеката северно от билото. С него се разделихме на горското стопанство.
Нашата работа с Митака така и не я свършихме - от Голямата нива минахме по асфалта надолу през двете беседки, където на голямата направихме една добра закуска, но после по пътя нагоре нещата се объркаха. Не само че загубихме маркировката в един момент, ами и ние се загубихме един друг. Че викане в гората, че опити за свързване по телефона, че писане на бележки... няма го Митака и това си е. Аз с оруксмапса на телефона и картата на бгмаунтинс сравнително бързо се оправих и излязох на билото, след малко глиганинг през гората, ама Митака го е бил закършил яко - как се е объркал и какво е правил не знам, ама в един момент е стигнал до билната маркировка и е я хванал в посока обратно към Голямата нива... горе-долу два часа е загубил в лутане в гората. И той имаше телефон с навигация, ама картата му била някаква базова, нищо няма на нея, ни маркировки, ни други означения. По едно време намерихме и двамата обхват и се чухме, та поне се разбрахме, че и двамата сме добре и да се чакаме на Ришкия.
Та, като тръгнах по червената марка под Байряка, намерих бележка, забодена на една клонка от Дидо - тук пътят от север, по който той бе минал, се вливаше в маркираната пътека. Беше написал и точния час, когато е достигнал това място - доста по-рано от моето пристигане тук. Няколко дни по-късно се чухме по телефона и той ми изпрати трака с тоя алтернативен маршрут, за който се знае поне от 8-9 години, но не ми е известно някой до тоя момент да го беше изследвал. От тази история си правя извода, че северния път, макар и малко по-дълъг, е добра алтернатива за тези, които нямат голямо желание да минават през целия Ужас на Риш
Пък ние с Митака все пак се събрахме на Ришкия проход, но беше станало късно и след инцидента желанието да продължаваме в неизвестното след Петоструйната чешма се беше изпарило. Оставихме си го за друг път
Пет Яну 25, 2019 10:45 am
tzezko
Регистриран на: 21 Фев 2012 Мнения: 1061 Местожителство: софия
Комедианти!
Ех, че сте ми мумии! Времената стават все по-славни. Добре, че поне единият е хванал правилната посока.
Пет Яну 25, 2019 1:26 pm
boris_borisov
Регистриран на: 23 Ное 2010 Мнения: 557
Re: Комедианти!
tzezko написа:
Ех, че сте ми мумии! Времената стават все по-славни. Добре, че поне единият е хванал правилната посока.
Комедианти, аматьори - толкова си можем!
Проблемът е, че понякога се опитваме да даваме акъл и на другите...
... Няколко дни по-късно се чухме по телефона и той ми изпрати трака с тоя алтернативен маршрут, за който се знае поне от 8-9 години, но не ми е известно някой до тоя момент да го беше изследвал. От тази история си правя извода, че северния път, макар и малко по-дълъг, е добра алтернатива за тези, които нямат голямо желание да минават през целия Ужас на Риш …
Изследвали го има и тракове има. На първия си Велоносем поход 2017г. Борислав Йорданов използва тази алтернатива. Отнело им е 2 часа, като през част от времето са се промъквали през гората успоредно на пътя, защото е бил обрасъл с къпини. На вторият си поход използва класическото КЕ, което е доста красноречиво. 07.2018г. аз също използвах този път. Успяхме да преминем без сериозни усложнения за 1:30 часа. Пътя донякъде беше интензивно използван от дървосекачите и в добро състояние. Последните 3 км. обаче не бяха използвани скоро и къпините бяха започнали да го обхващат. Вероятно до есента щеше да е непроходим. Тази алтернатива по-скоро не бих я препоръчал по две причини:
1. Няма маркировка и е вероятно загубване без GPS и трак.
2. Състоянието на пътя зависи единствени от това, дали дървосекачите са го използвали скоро, докато по маркировката има голяма вероятност и други туристи да са тъпкали.
Ако състоянието на пътя е добро, преминаването по него е наистина малко по-лесно, защото, макар и разстоянието по него да е колкото и по маркировката, няма много стръмни изкачвания и се спестяват около 100м денивелация. Ако някой е готов да поеме горните рискове заради тези 100м. то този път е алтернатива за него.
Извод: Ужасът на Риш не може да бъде заобиколен.
Вто Фев 12, 2019 11:33 am
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 5768
Дайте моля ви линк към картата - да се вижда въпросната алтернатива.
Здравейте
Последните метри (добре де 2-3 километра) наистина си бяха малко гадни, капините бяха позатворили на места пътя, но не съм носил колелото, бутах го до мен, псувах и минах без кой знае какви травми. просто е неприятно. първата половина на маршрута е направо магистрала. аз минах доста бавно, защо все пак съм си тюфлек, а пътя не е равен (не е и баир, а постоянно редуващи се баирчета/спускания по 20-30-50 метра). маркировка няма разбира се, но не виждам как може да се загуби човек, от дясно винаги му е баира, а разклонения от пътя (за сега) няма. горските внасят известна доза неопределеност в гористите части на К-Е .. трябва на пролет да отскоча с колата да проверя как е, може да са го разчистили, а може и да са го затрупали
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2
Страница 2 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
