ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
Балканска есен
Иди на страница Предишна  1, 2
 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Планини, планини Предишната тема
Следващата тема
Балканска есен
Автор Съобщение
vedrin



Регистриран на: 25 Авг 2010
Мнения: 2419
Местожителство: София

Мнение Волушница Отговорете с цитат


Утрото отново е облачно, но поне изглежда, че няма да вали.









Поемаме към един леснодостъпен връх на планината Волушница, непосредствено над хижата.

















На върха.



От другата страна на долината се извисява вр. Очняк.



Проклетия свенливо крие Каранфилите в мъгла.









В далечината -- Плавското езеро и гр. Плав.



Понеже вече твърде рядко изкачвам някой връх, да не пропусна да се изтипосам и аз. Smile



Още един поглед към Очняк, който имахме намерение да изкачим, но оставихме за друг път.



На слизане обратно към хижата нивото на облаците леко се вдига и Каранфилите почти се откриват.







А ето ги и в цял ръст.







Гостуваме в катуна на Шпан и Зуля в подножието на Очняк -- гощават ни с прясно сирене, кафе и сливова ракия.







Вечерта посрещаме Ильо и Шпан на раздумка в хижата.

(следва)

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar."
-- Antonio Machado
Пон Ное 05, 2018 11:26 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
vedrin



Регистриран на: 25 Авг 2010
Мнения: 2419
Местожителство: София

Мнение Към Комови Отговорете с цитат
Почистваме и подреждаме хижата, връщаме ключа и поемаме по пътя към Комови. Или може би Комовете -- общо три или четири. Smile

Скоро достигаме Andrijevica, от където се начева дългия път към подножието на върховете. След поредния обилен дъжд се образуват интересни мъглички над хълмовете.









Нашата утрешна цел -- Kom Vasojevički или Božički Kom -- в мъглата.



Нашият дом за следващите две денонощия в Katun Štavna.



Надвечер облаците се поразнасят малко и се възползваме за кратка разходка до подножието на върха.







Облачно е и вътре -- Иван се бори с печката...





(следва)

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar."
-- Antonio Machado
Пон Ное 05, 2018 11:53 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
vedrin



Регистриран на: 25 Авг 2010
Мнения: 2419
Местожителство: София

Мнение Kom Vasojevicki или Bozichki Kom Отговорете с цитат


Утрото е ясно и студено -- точно каквото искаме да бъде в този ден.



Поемаме с леки раници по черния път, който отвежда до подножието на върха. Придружава ни симпатично куче с черна козина и без нашийник.





Върху локвите от вчерашния дъжд има тънък слой лед.



Скоро достигаме края на пътя и продължаваме по пътеката по северозападния склон на върха.



Страничният наклон е около 45 градуса.



Кучето се оказва с планинарски наклонности и упорито ни следва по камъни и сипеи.





Най-сетне достигаме огряното от слънце тревисто било. Намирам си удобно и сравнително заветно място, където изчаквам Нина и Иван да изкачат върха.





Поглед на юг към Проклетия.





Иван на върха.







Нина на върха.





Проклетия, Проклетия...









Моето "леговище".



Обратно надолу.





И отново в нашата къщичка.





(следва)

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar."
-- Antonio Machado
Вто Ное 06, 2018 12:15 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
vedrin



Регистриран на: 25 Авг 2010
Мнения: 2419
Местожителство: София

Мнение Печ, Дечани и Призрен Отговорете с цитат
Отново сме на път с колата към Печ, Дечани и Призрен. И отново е облачно и вали.







Разглеждаме интересен водопад, непосредствено под карстов извор и пещера.











Посещаваме Печката патриаршия.



















Навестяваме и Дечанския манастир.















Наслаждаваме се на топлата вечер в космополитния Призрен.











Следващата утрин продължаваме разглеждането на града след обилна закуска с айрян и баници със спанак и сирене.



















































Влюбвам се в албанския десерт "трилече".



Ужким бил като нашенското реване, ама аз не намирам нищо общо. Smile

Завършекът на нашата Балканска есен е в Шар планина, на път към Тетово, Скопие, Гюешево и Кюстендил.







Сърдечно благодарим, Иване, че сподели това чудесно пътешествие с нас!

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar."
-- Antonio Machado
Вто Ное 06, 2018 12:47 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Митак



Регистриран на: 04 Мар 2014
Мнения: 203

Мнение Отговорете с цитат
Абе, Иван Динков гладен ли го държахте, че така е награбил хляба?
Чувал съм едно време какви туристи е имало, какво уважение към водача. Овнешки бутове, печени пилета, френски вина, шоколад. След всеки по-труден пасаж – глътка коняк и лула ароматен тютюн, при достигане на върха – шампанско, сирена, бисквити.
А сега какво наблюдаваме? Жалка картина: обезумял от глад водач със сетни сили заръфал къшей корав хляб… Барем една глава лук да му бяхте дали.
Very Happy
Вто Ное 06, 2018 9:01 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
vedrin



Регистриран на: 25 Авг 2010
Мнения: 2419
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Митак написа:
...къшей корав хляб...

Албанският домашен хляб е много вкусен и старее бавно -- не става корав след ден-два, както много често се случва с нашенския.

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar."
-- Antonio Machado
Вто Ное 06, 2018 2:25 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Пчелата Жужа



Регистриран на: 29 Окт 2013
Мнения: 585

Мнение Отговорете с цитат
Чудно пътешествие! И няма тълпи. След толкова много впечатления, аз бих направила известна пауза в пътуванията, за да ми отлежат емоциите и гледките.
Ведрине, благодаря за старанието да подготвиш за нас този пътепис!
Вто Ное 06, 2018 6:25 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Ivan`Dinkov



Регистриран на: 26 Юни 2012
Мнения: 166
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Не беше ходене на планина, нито културна обиколка, още по-малко препускане из пластовете история... Беше по-скоро ненадейно повлякъл ни калейдоскоп от хора, вери, планини, градчета, паланки, пътища и пътеки сред ситен, напоителен дъжд, мокър, пронизващ сняг, лятно слънце, пухкави, бели облаци, ураганен вятър и пълно безветрие... на английски, албански и сръбски... и български помежду ни. Стана въпреки желанията ни и точно според тях. Поне аз така го усетих. И ей така се търкулнаха тия две седмици...
Не знам как било отвътре, дълбоко, за Ведрин и Нина. Аз за сетен път се убедих в онова, което всякога съм усещал. Разхождал съм се по Шанз Елизе, край Колизеума и Пратера, попивал съм Уфици, Лувъра и Ермитажа... Ала там, на чаршията в Сараево, по чуприята в Мостар, под францисканската катедрала в Шкодра, в Писаната Тетовска джамия – само там съм се чувствал на мястото си. Аз съм балкански човек, пещерен мъж и всички тия балкански атавизми са мои. Това е моят свят – добър и лош, меден и кървав, тъжен и смешен, но пълен, пълнокръвен и пълноценен.


Болките, противоречията, живите рани и неугасналите въглени на историята… Триж изкъртените мемориални плочи на Мара Бунева досами брега на Вардара. Сред кича и фалша на едно претендирано минало, нямащо нищо общо с настоящето, нито с бъдещето.


Язък за всички новопостроени мостове през реката – те не свързват албанците от Старо Скопие и македонците от Ново. А старият турски Камени мост стои някак самотен и чужд, с пресъхнала чешма по средата си – точно както е пресъхнала и чешмата на Моста над Дрина във Вишеград. А старото турско кале на баира вече дори не се вижда, затулено от новите паметници и сгради, всички от които ще трябва тепърва да се преименуват, преустройват и пренагаждат според новия договор с Гърция. А утре отново според следващите договори на тая многострадална Македония.


Както обикновено цопнахме баш за молитвата и чинно изчакахме да свърши. Малка, симетрична, с хубава каменна чешма на двора, уютна, на брега на шарпланинската река Пена, на другия бряг на която са старите хамами, тая джамия е може би една от най-красивите по Балканите. Отвътре повече, отколкото отвън.


И ето стигнахме Кораб. До днес не знам защо всеки тръгнал за тая планина бримчи през Стрезимир барем качи само Голем Кораб. А не по долината на Дълбока река, където е всичко – напуснатите села със старите джамии и църкви, стадата, реката, вековната букова гора и над нея скалистите върхове на рида Кабаш. И за капак двата Малки Кораба.


Църквата като майка, утроба и подслон. Буквално. Спахме като къпани бебета там, където някога е пял хорът.


Из пътя нагоре. Рибничка Скала и Кабаш. Преди Господ да скрие за три дни цял Кораб.


Бивакът ни на 2500 м.н.в. В мъглата с 5-10 метра видимост, насред ледения, влажен, ураганен вятър. Слава, Богу, че през нощта наваля малко сняг... да ни стопли.


Надолу. Често първосигнално, чевръсто, към спасението на долината. През руините на старата югославска застава „Уединение”. Уви – на сръбски думата означава „обединение” – имайки предвид включването на Македония в първатата Югославия...


Из буките, сред вълмата мъгла, вече на сигурно.


Великото Корабско сушене на брега на Дебърския язовир. Докато за сетен път разчопляхме балканската история на терасата на крайбрежния ресторант. Турска Жупа на отсрещния бряг.


Дългата, натъжаваща разходка из свечеряващ се Дебър. Изпосталял заради близката граница, тоя градец е вече албански – сякаш без памет и без бъдеще. Без старини и без бъднини. Само старата българска черква, голяма и все още здрава в камъка си, стърчи над града като ням свидетел на едно отдавна отминало време.


Тесният, накъдрен със завои път през Албания. Изпървом през Пешкопия, после под Кораб... докато изведнъж не открие цялата снага на планината. За миг двата Малки Кораба, за цял час Голем Кораб с двете му албански коти.


Случаен, добър човечец ни поведе на кафе в село Радомир. Забравено от Бога, с една нова, непосетена от Бога джамия и един скромен, гостоприемен хотел на края на пътя. Чучнато на ръба на гората, на 1400 м.н.в. селото... е една бъдеща зимна приказка, която искам да избродя до върха на тая за щастие още ненапълзяна от туристи планина.


Все така по завоите на Албания – паметник в нищото. Паметник на нищото.


Сгушен сред ниски, голи планини, градецът Крума и неговото бунище.


Кратката кафе-пауза край Люм-Кула. Почти пресъхналият язовир, който крие турсия Дяволски мост. Тук някога сръбската армия е бягала от българите посред зима – мост подир мост, през Проклетия, та до Корфу и оттам на Добро поле. Отзад Коритник планина, която според Васил Кънчов някога е била границата на българския език.


Накрая. По здрач. Краят на пътя. Проклетия.


Бързайки към Валбона за последните слънчеви лъчи. Мая Тат.


Гледката, която съм виждал лете и зиме, в сняг и дъжд, в слънце и мъгла, сутрин, вечер и нощем. Гледката, която няма омръзване, от която няма отказване, от която няма откачане.


Събуденото за нов живот католишко селце Рогам – вече с ток и няколко къщи за гости.


Странно, но не ми тежи. Неуспехът по северната стена на Бриасет. Взирам се във върха, обиквам го повече, свиквам с него, усещам го как се слива с мен. Бих могъл да изживея живота си, гледайки го.


Широката панорама на север – Мая Тат и масивът на Колата. Въздух, облаци, светлина.


Из черния път към катуна Жич надвечер.


Ведрин и Нина по пътечето към Чет Харуша. И Бриасет за фон. Наистина тоя връх няма омръзване.


Гледката от върха в топлия ден – Йезерце, долината и... шума на хората извън кадър.


Електрокардиограмата на Проклетия – Карамфилите, Вукоцес, Лакойве и Шкурт.


Новата чаршия на Байрам Цур и... старите персонажи по нея. Радешес зад жиците.


По река Дрим – малки селца, самотни къщи, обикновени хора. Достъп само по вода. Попитах екипажа какво правят хората тук през зимата. Отговорът беше кратък: „Деца.”


Накрая се престраших. И успях. Пафках, бърборех и карах – завой след завой, до Коман.


Албанецът със зимната и жената. Просто слезе на бега, нарами чувалите и изчезна в гората. Надали ще види хора до пролетта.


Чаршията в Шкодра надвечер. Омаен град, загубващ малко по малко чара си.


Втората вълна на лошото време. Долината Бога в дъжда, студа и налегналите я облаци.


Пътят надолу. Южна Проклетия.


Самотната църква сред камънака на Келменд.


Гробището в селцето Дуцай и склоновете на Проклетия. Все по-малко хора остават да живеят в планината. Все повече от тях умират.


Три моста един върху друг – старият турския мост, дограден през комунизма и чисто новият мост на капиталистическа Албания отгоре. Някога тук, през късната есен на 1944 г., на този мост в село Тамара, столица на Келменд, е станала последната битка между свободните хора на планината и настъпващите комунисти.


Новият затвор край село Рьеч, малко над Шкодра.


Домът на сръбския алпинизъм в долината Гърбая. Построен през 1960 г. по инициатива на Бранко Котлаич и носещ днес неговото име. Стопанисван от белградското дружество „Раднички”. Ключът е при бай Евлиян Бектешивич в Гусинье, окачен на стената в кръчмата му „Колата”.


Нагоре към Волушница – връх Караула, носещ туй име заради обзорното си към границата местоположение.


Гледката от Волушница – Очняк и Карамфилите: полигоните на сръбския алпинизъм от края на 1950-те до днес.


На завет, уют и топлина край запалената печка. Очняк.


Планината Комови сред надвечерния дъжд и затворената кръчма на катуна Щавна.


Дългата безсънна нощ, в която прочетох цяла книга спомени и крепих една постоянно бълваща дим заради вятъра печка. Първото сръбско изкачване на Мая Йезерце – увлекателно, просто, ясно, носталгично.


Ясният хубав ден към Ком Васоевички. Новият кръст, може би показващ, че това сръбско племе не търпи мюсюлмани и албанци в земите си. За разлика от Ком Кучки – племенният връх на Кучите, за които черногорците казват, че са албанци.


Ком Васоевички отблизо и Леворечки Ком на заден план.


Нина нагоре по стръмната пътека към върха – силно слънце, леден вятър.


Проклетия на хоризонта – все същата електрокардиограма от върхове, вери, истории, хора.


Проходът Кула – единственото минаване от Черна гора в Косово и самотен бошняшки гроб. Когато попитах мюсюлманите тук защо си казват „бошняци” след като Босна е далеч, те ми казаха: „По липса на друго.”


Тъжната гледка на Ипекската патриаршия. Мир между албанци и сърби скоро няма да има, ако въобще е възможен.


Романо-готическо-византийската църква в манастира Високи Дечани. Когато написах на моите приятели албанци, че той се намира в Метохия – име, което те ненавиждат –отговориха ми напук, че само българите са ограбвали тоя манастир. Истина или лъжа и до днес не знам. 1915 година – единствената възможна – ми се вижда малко рано за Богдан Филов.


Старата сръбска църква в Призрен, преустроена в джамия от Синан паша.


Старото и новото в Призрен. Сахат кула в огледалата на затворените прозорци. Достъпът до кулата е невъзможен. Умишлено не сложих снимка на църквата „Света Богородица Льевишка” – когато минахме да я видим през нощта, попитах полицая, който я пази: „Защо не е осветена?” А той ми отговори: „Защо да свети? Това да не е модерна сграда.” Горчивата истина е, че тая църква от началото на ХІV в., която е в списъците на ЮНЕСКО, така си и стои опожарена от албанците, изкорубена и пуста.


Турското кале над Призрен и Коритник планина. Красива гледка към тоя най-хубав и шарен град в Косово.


Турският мост над Призренска Бистрица и „осветената” Синан паша джамия.


Една от най-хубавите снимки на Проклетия. Йезерце на заден план, пред него Карамфилите.
Пет Ное 09, 2018 2:26 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
vedrin



Регистриран на: 25 Авг 2010
Мнения: 2419
Местожителство: София

Мнение Книжнина Отговорете с цитат

Planinarske novine, брой 6, май 2018 г.

Бурна вечер в долината Гърбая. Вятърът свири, дъжд се излива като из ведро. Печката в хижата весело бумти. Гостуват ни гражданите на Черна гора -- албанецът Шпан и бошнякът Ильо. Споделяме с тях скромната си трапеза. И разговаряме. Всъщност, Иван разговаря с тях, а ние с Нина слушаме в захлас. Почти всичко разбираме, а и нас с Нина понякога ни разбират. Smile

От дума на дума стигаме и до хърватите-изследователи на Проклетия проф. Бранимир Гушич и неговия ученик, 92-годишния проф. Желко Поляк. Ильо изведнъж се сеща нещо, става и тръгва нанякъде с думите "Ей сегичка се връщам!". Отива до своя дом, който се намира в съседство с хижата, и се връща с брой 6 на списанието на Черногорския Планинарски Съюз "Planinarske Novine" от май 2018 г. В него, между другото, има статия на Желко Поляк за Бранимир Гушич. А също има и отзив от зимно изкачване на Мусала от членове на дружеството Яворак от Никшич. Цялото списание е много интересно. Ильо го подарява чрез Иван и нас на българските планинари. Благодарим!

Някога, преди много лета, периодичните издания на много планинарски общности от цял свят редовно пристигат и стават достъпни за българските планинари в библиотеките. Добре би било да бъде възродена и тази някак позабравена дейност. Ако тази пращулка стане нещо като прощъпулник, много бихме се радвали!

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar."
-- Antonio Machado


Последната промяна е направена от vedrin на Вто Ное 13, 2018 12:33 am; мнението е било променяно общо 1 път
Пон Ное 12, 2018 11:11 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
vedrin



Регистриран на: 25 Авг 2010
Мнения: 2419
Местожителство: София

Мнение Книжнина Отговорете с цитат

Via Dinarica
Hiking Guidebook for cross-border area of Montenegro and Kosovo
Pavle S. Bandović
Centre for Sustainable Tourism Initiatives - CSTI, Podgorica - Montenegro
Community Development Fund – CDF, Pejë - Kosovo
Podgorica 2017


Пътеводител за планински маршрути в Черна гора и Косово, включително и трансгранични, с пресичане на зелената граница (извън КПП).

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar."
-- Antonio Machado
Пон Ное 12, 2018 11:35 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
vedrin



Регистриран на: 25 Авг 2010
Мнения: 2419
Местожителство: София

Мнение Книжнина Отговорете с цитат

Dečani Monastery
Milka Čanak-Medić, Branislav Todić
Belgrade 2017


_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar."
-- Antonio Machado
Вто Ное 13, 2018 2:16 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
vedrin



Регистриран на: 25 Авг 2010
Мнения: 2419
Местожителство: София

Мнение Книжнина Отговорете с цитат

The Call of the Mountains
Colin Wyatt
(with 75 photogravure plates)
London 1952


Книгата съдържа една глава посветена на планините в Албания, илюстрирана с 4 снимки. Сърдечно благодаря на Иван Динков, който ми я предостави!

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar."
-- Antonio Machado
Вто Ное 13, 2018 4:00 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Планини, планини Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Иди на страница Предишна  1, 2
Страница 2 от 2

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov