ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
Босна и Херциговина: Маглич планина-връх Маглич-2386 м.н.в.

 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Планини, планини Предишната тема
Следващата тема
Босна и Херциговина: Маглич планина-връх Маглич-2386 м.н.в.
Автор Съобщение
martin555



Регистриран на: 07 Яну 2011
Мнения: 718
Местожителство: Русе

Мнение Босна и Херциговина: Маглич планина-връх Маглич-2386 м.н.в. Отговорете с цитат
Босна и Херциговина е планинска държава, разположена в западната част на Балканския полуостров. Контрастна в много отношения - Босна и Херциговина отдавна будеше любопитството ни със своята природа, междуетническите напрежения от миналото (в гражданската война там са загинали около 100 000 души), религиите, архитектурата.
Основният акцент и цел на пътуването, бяха планината Маглич - част от Динарските Алпи и първенецът и връх Босански Маглич-2386м.н.в., който планувахме да изкачим. Предвид разположението на планината и екзотичните градове наоколо - Сараево и Мостар, решихме да допълним разходката и с посещението им. Като бонус предвидливо бяхме сложили и няколко водопада, като жокер в ръкава, така че планът отново граничеше с почти неизпълнима лудост. Все пак имахме на разположение дните събота и неделя, с тръгване в петък след работа и прибиране евентуално в понеделник за работа, който е на работа... Катя си взе двата дни, а Жоро в последствие отиде на работа в понеделник на обяд, след няколко безсънни нощи, прекарани в шофиране и тапи по границите, но да започнем от началото...



Тръгването от София. Петъкът беше, като че ли първият ден, отличаващ се с по-висока температура след поредици от дъжовни дни и седмици, наводнения. Отлагахме дълго Босански Маглич, както и Голем Кораб, който изкачихме в отминалата седмица, заради прогнозите и уикендът сякаш прогнозираше стабилен съботен ден. Едва в късния следобед успяхме да излезем от задръстванията в София. До подножието на планината ни деляха точно 590 км и следващите 14 часа. Сметнато в средна скорост на движение, излиза, че сме се движили с около 42км/час, но... Множество завои, прекосяване на цяла Сърбия, двучасов престой на сръбско-българската граница (подозирахме какво ще е на връщане, имаше километрична опашка от гастербайтери - хиляди автомобили), планински път до подхода за върха и час, отделен за разтъпкване и снимки в нощен Вишеград. На излизане от Сърбия, на границата с Босна, заплатихме 100 динара такса парк "Мокра гора" и минахме бързо. Нямаше никакво движение...

И право към Вишеград. А там пристигнахме, около 2ч. след полунощ. Малкото градче, с население от около 6000 души е под егидата на Юнеско. По улиците му се носеше миризма на алкохол и силна музика. Дискотеки, млади хора по улиците - градчето беше особено оживено в петъчната нощ. Не пропуснахме мраморните улици на каменния град - Андричград и се раздвижихме по моста над реката, за който знаехме предварително, че е развил градчето Вишеград в миналото. Мостът е свързвал пътя от Сараево за Инстанбул. През войните е бил полуразрушаван и съответно - възстановяван. Много интересни факти има покрай този мост и като нищо, ако изпадна в подробности, може да напиша отделна публикация... Smile



След като създава Дървения град в Сърбия, с който финиширахме, Емир Кустурица се захваща с каменния град във Вишеград. Смесицата от архитектурни решения контрастира навсякъде и човек се отнася, все едно е на кино.







Ефектното оранжево осветление и отраженията на нощта добавяха доста лъскав завършек тук, но ни очаква още път и е време да се захванем с шофирането. Smile



Продължаваме по завоите в мъгла и мокър асфалт. И по светло сме на подхода за връх Босански Маглич. 15 километровата отсечка към края си е нелош черен път, започващ от Tjentishte, който с повече внимание се преминава без проблем. В тъмнината не се виждаха респектиращите силуети на върхове и скалните стени, наоколо. Пътят спестява, около 800 метра положителна денивелация и няколко часа безплодно ходене. Времето през нощта ни изненада и валя до скоро, а на някои отсечки в Сърбия имаше дори порои, които също допринесоха за забавянето ни, но ето ни тук, на изходна позиция...



Това автоматично означаваше, че ще имаме мъгли, които се надявахме, след като слънцето се вдигне, да отворят прозорци с видимост наоколо...Излязохме от колата, а настървените комари само това и чакаха. Стягаме експедитивно леките раници и като зомбирани, след нощ прекарана в сгънато положение, поехме първата си доза планински въздух. Амбициозен план, като за първо посещение в Босна и Херциговина. Smile



Долината и утрото. На табелата в началото е отбелязано, че до котата на Босански Маглич имаме 4 часа и половина. С нелошо темпо успяхме да се изкачим за 2 часа и 40 минути.





Стената на Босански Маглич изглежда ефектно в налазващите мъгляци.







Туристическият подход към Босански Маглич, подсича стената в обезопасена с метално въже пътека, навлиза в дълбок кулоар с нападали в него и нестабилни камъни, и към края си, излиза по стръмен склон под билото, откъдето до върха се преодолява къс скален ръб. Червената кал се беше изгладила от стъпки на туристи и поройни дъждове, така че се наложи да използваме техниката на движение 5х5 - 2 крака, 2 ръце и 1 дупе при слизане. Smile



Предстоящото откатерване, липсата на сън, мъглата, мокрите скали и калта по-нагоре, ни държаха нащрек...



Прокраднаха се и подхвърляния - дезертьорски идеи, на които дори не исках да се хващам... Като изключим мъглата - маркировката беше през пет метра, имах подробен гпс трак и пейзажът предстоеше да се изясни.







По билото - връх Босански Маглич-2386м.н.в. Споменах на групата, че виждам сините нюанси във фона, но бях изгледан с недоверие... Е, все пак на медицинският преглед за далтонизъм, познах всички картинки... Smile



На върховата кота - връх Босански Маглич.



Появи се и Брокенският призрак. Явление, което виждам за втори път. Брокенският призрак е придобил известност благодарение на връх Брокен в планината Харц в Германия, където постоянните мъгли позволяват често да се наблюдава това явление. Слънцето пробиваше мъглата зад нас и отразяваше ефектно фигурите ни на склона отсреща.













Скоро изплува и стената на внушителния Маглич.





Постояхме половин час, предполагайки, че вятърът и по-силното вече слънце, ще разкрият пейзажа, но не дочакахме и скоро поехме надолу по "пързалката на смъртта". Smile



Стената на върха е наистина впечатляваща и сякаш отгоре вече имаше някаква гледка.







Катя ни чака в подножието на върха. Набрала билки, събрала ухапвания от комари и снимки. Smile





Броени минути и всичко отново потъна в мъгли.



Стената и мъглата. Маглич - подходящо име.









Слизайки, заумувахме къде да останем да нощуваме. На мястото от табелите имаше прекрасна поляна с беседка и чешма със студена планинска вода в ниското. Добър бонус за разтопените ни шоколади, храни, прегрели глави и завиращите кенчета с бира... Smile Твърде рано е, обади се вътрешното гласче. Въпреки умората, решихме да продължим към Сараево и край път да потърсим някое скътано място, винаги е проработвало, но сега сбъркахме. Надолу по пътя за Tjentishte имаше бариера, която сутринта бе вдигната и се разделихме с 24 босански марки (24 бг лева) за такса Природен парк. Следващите няколко часа ни дойдоха в повече след интензивните нощ и ден, докато не се закотвихме на първото що-годе равно място, след множество проби в разни глухи отбивки и похабени нервни окончания. Бяхме се пренаситили, преуморили и напрежението витаеше сред нас. Smile



Поляната и бивака. Топлата бира нямаше сама да се охлади, но все беше бонус след успешния ден. Smile Надморската височина в поредния планински проход е 1100 м. Скоро температурата рязко спадна, слънцето се скри бързо и топлият чувал веднага влезе в употреба.





Рано поехме към град Сараево. Сараево е столицата на Босна и Херциговина и е най-големият град в страната. Страшна е гледката във височина, когато паркирахме на панорамните места. Върху огромните планински хълмове са накацали десетки хиляди паметни плочи, формиращи огромни гробища, свидетелстващи за страшната война, която се е провела тук през 90-е години на миналия век. Голяма част от сградите са в дупки от безразборната стрелба, но всичко сякаш е останало в миналото. Паркирахме в тесните улици и се разходихме до старата част на Сараево.





































Не пропуснахме и 98 метровия водопад Скакавац, разположен високо над Сараево, който определено заслужи отделеното време. Няколко часа, в които с движение по черен път с кола, а в последствие и пеш до подхода, ни отведоха в подножието му. Отдавна бяхме прекрачили лимита. Денят е неделя и вместо да отпътуваме към България, както сме правили друг път, ние все още навлизахме в Босна и Херциговина, отдалечавайки се от България. Не знаейки кога да спрем, в късния следобед поехме и към Мостар - интересен град под егидата на Юнеско, с който увеличихме още дистанцията към дома.

Водопад Скакавац - 98м.





Мостар - привечер е и меките лъчи оцветяват интересната част на старото градче.































На кой ли му се шофираше още 700 км след цял ден прекаран под слънчеви лъчи и разходки? Предстоеше ни тежко пътуване и за финал - четири часовата тапа на сръбско-българската граница... По обяд сме в София и пътуваме още няколко часа с колата по Подбалканската линия... Босна и Херциговина е екзотична държава, която заслужава да и се отдели много време. Пътищата пресичат живописни каньони и планински вериги. Не успяхме да се доберем до красивите каскади - Кравице край град Мостар и още други водопади, които бяха в плановете ни, заедно с град Яйце, но преизпълнихме плана и в среднощните светлини, се разходихме по тихите улици на Дървения град на Емир Кустурица в Сърбия, разположен сред живописните гори на парк Мокра гора... Smile







_________________
http://martinpetrov555.blogspot.com/
Съб Юли 21, 2018 9:30 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
il4o_voivoda



Регистриран на: 06 Сеп 2015
Мнения: 463

Мнение Отговорете с цитат
Специални поздрави за преживяното и отразеното!
Пон Окт 22, 2018 1:10 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
t.hristov



Регистриран на: 23 Юни 2010
Мнения: 894
Местожителство: България

Мнение Отговорете с цитат
Снимките са за фото изложба Very Happy
Специални Поздрави!
Живи и Здрави!
Пон Окт 22, 2018 8:01 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Планини, планини Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Страница 1 от 1

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov